Здравейте,
BrotherJoe благодаря ти.
Ето накратко какво се случи и с нас:
Влязохме в хотела в 11:40, питахме къде е салон1, а след това видяхме и табелките. Качихме се по стълбите, стигнахме по коридора и до фоайето пред салон1. След малко Стоимен Сираков и половинката му излязоха. Ние им честитихме, те ни пожелаха късмет. Мосю Оперман също излезе и си казахме по едно 'Бонжур'. В 12:00 се върна, подаде ръка на жена ми, след това и на мен и ни покани вътре. Салон1 е квадратна стая 5х5 горе-долу. Входа е в ъгъла. В срещуположния край са сложени 2 маси със сини покривки, една до друга. От едната страна има два стола, с/у тях - един за мосю-то с лаптоп и принтер /HP/. На третата страна е преводачката. Четвъртата е до стената
Първите впечетления: г-н Оперман е на около 40г, слаб, с големи очила /като размер, за диоптър, незнам/ и мустачки. С черна коса. С ботунели на ризата
Имаше няколко встъпителни слова, които вече непомня..
След това аз извадих всичките неща които носехме - паспорти, дипломи, актове...
Започна с мен /водещ съм/. Първо ми поиска паспорта, аз не го разбрах и му подадох и трите. Не, г-не, само вашия. Смъдна ме. Подадох му само моя. След това започна да задава въпроси - На колко сте години - 32 без 2м. Защо Квебек - заради дъщеря ни, която е на 1,5г. Заради уважението на хората. Разбира се казано с много по-вече думи. Имате ли роднини - Не, а приятели - казвам да. Подавам декларацията. Разгледа я, Какво работи приятелката ви - в адвокатска кантора, ком секретер. изгледа ме - 'сьокретер?'. уи, уи, уи мосю. М/у другото вече бях половината в/у масата. Мосю-то говори доста тихо, иначе разбираемо. След това ми поиска трудовата книжка. Попита ме какво смятам да работя в Квебек. Казах му, че се занимавам с бази данни, и че иска там да се занимавам със същото. В трудовата ми книжка пише съвсем друго. Ако не си намерите такава работа? ами.. като студент съм бил по строежите - съгласи се. проучвали ли сте пазара на труда във вашата област - Дааа, регистрирах се в един сайт /jobboom.com/ и вече съм получил доста оферти. От кои форми са тези оферти? !!!Ха- де да знам, аз съм ги печатал, не съм ги чел...!!! Да ви ги покажа? -Не, от кой фирми? Едва се сетих за 'Videotron ltee'. Казах му, че за други не се сещам. Попита ме кава заплата очаквам там /или поне аз така го разбрах/. Отговорих, че не съм запознат със заплатите, а знам само минималната - 7$.
Поиска ми дипломата. Дадох за средното. Поиска висшето - дадох и нея. Говорете ми за дипломата си. - Учил съм във ВТУ, специалност МИ. Какви предмети сте изучавали. Знаех си, че трябва да ги науча, а не го направих. и взех да смуча от пръстите... математик-еди-какво си, математик-еди-що си, и още три-четири такива. Преводачката потвърди./Мерси/
Говорите ли английски?, Да, работата ми е такава, че изисква английски, американска фирма е. Каква? Американска? Казвам - да, АмериканСтандарт, и той пак - американска? да, да, да - американска. Завода е собственост на американска компания. Добре, разкажете ми за вашата работа - на английски. Леле.... 2 месеца тренирам отговора на този въпрос на френски, а сега изведнъж на английски. Скръб... Отварям уста и всяка втора дума е на френски.... С много мъки разказах. Немога го повтори по същия начин...
Започна към жена ми.
Госпожо сега към Вас: - Паспорта, защо Квебек. Жена ми си беше подготвила много хубаво разказче по темата и започна да си излива душата. основно тезата ни се въртеше около дъщеря ни.
Трудовата книжка - къде работите? А сега какво правите? В отпуск по майчинство съм. /Погледна жена ми, при което аз изтръпнах.../ Нищо.
какво ще правите там? Отначало ще възпитавам дъщеря ни, ще уча френски, ще я уча на френски, а след това ще работя като учителка по музика. Знаете ли какви са условията за да работите като учителка в Квебек? /Тук преводачката се намеси за трети, или четвърти път. И двамата неразбрахме въпроса./ Дори незнаехме, че има условия, срам за нас, и най-вече за мен. жена ми е честна, призна си, че незнае. Но и той не й каза. И по-добре, можеше да не го разберем.
Към мен:
Документа за финансова независимост. Отварям папката, вземам листите и му ги подавам - 1, 2, 3, 4... леле... издън. Последното ми е черновата. Присягам се - вземам си я. Върна ми единия лист - бил за мен... Загледа се в другите два, понечи да ги приберв, чакай, викам, не съм ги подписал - два подписа набързо. Принтера вече печаташе... Подаде ми един лист и ми каза нещо - ??? Мъгла? пак ме попита? Проверете за грешки в имената и датите, помогна преводачката - ОК, па-з-ерьор. После подаде и на жена ми. И взе да ми показва какво пишело, на единия, на другия, че пишело Белград, ама трябвало в Букурещ... Бля, бля, бля... Вече нищо не разбирах. набързо смотах нещата в папката и в чантата, мосюто вече беше на вратата, дори я отвори. Тръгнахме, ръкувахме се, той каза нещо /не го разбрах/, усмихнах се, о-ревуар... И вече бяхме отвън...
Така, горе-долу протече нашата среща с г-н Оперман. Постоянно му гледах часовника... и се питах какво ли ще си говорим до 12:50??? В 12:30 бяхме долу, във фоайето.
Г-н Оперман, не промени изражението си дори за миг - не се усмихва, никаква емоция, но някакси добронамерен ни се видя и на двама ни.
Не ни поиска нито актовете за раждане, нито свидетелството за брак, нито се поинтересува от дъщеря ни - ни паспорт, ни акт за раждане.
За нас:
аз - водещ 32г
ВТУ, МИ
ТМЕТ, Ел
жена ми 32г
Котел, тамбура
Френски.... френската гимназия незнам къде е...
... просто всичко е сбор от точки ... математика ...