

Форматирането ми отиде на кино, ама карай да е весело.
Магистратура или докторат в Канада
Преди да кандидатствате в университет за магистратура или докторат е добре да сте сигурни че точно това искате. Проблемът е че в България можеше да се изкара университетска специалност за професия, която в Канада можете да усвоите и в колеж. Така че ако целта ви е просто да работите “бяла работа” на бюро, може да се окаже че колежът е по-добре идея. За докторатът това е ясно, но бих искала да подчертая за магистратурата – тя е свързана с изследователска работа. Ако това не ви влече, потърсете си някоя друга подходяща образователна степен. Не че е задължително да станете изследователи след това, но така или иначе точно това е целта на обучението.
Когато все пак решите че искате да учите точно магистратура, пристъпвате към една много важна стъпка – да си намерите подоходяща програма в подходящия университет и подходящ преподавател за научен ръководител. Имайте предвид че всеки университет е силен в определена специалност. Възможно е един университет да е на върха на класациите, обаче точно за вашата специалност да не е най-подходящият. Затова аз бих ви посъветвала да поговорите за това със хора, които работят в тази област. Аз лично като си избирах програмата имах връзки с хора в тази област и те наистина ме насочиха към нещо, което се оказа идеалният избор за мен. Ако вие не познавате такива хора, аз лично бих ви препоръчала да опитате с т. нар информационни интервюта, като тези за работа. Докато се подготвяте да кандидатствате и без това не е зле да се опитате да намерите и някаква работа във вашата област и ако някой ви покани на интервю, не пропускайте възможността да го питате за добрите програми в тази област. Обезателно попитайте и за научен ръководител, един много важен фактор за бъдещата ви успешна кариера.
По принцип за магистратура може да се кандидатства по два начина – глупаво и умно. Глупавият начин е да си подадете документите, да ви приемат и след това тепърва да търсите научен ръководител и тема на дипломната работа. Умният начин е първо да си изберете програмата, да си изберете научния ръководител и още преди да кандидатствате да говорите с него. Как се избира научен ръководител? Проверявате в сайта на университета и на програмата профилите на всички преподаватели – виждате над какви проекти са работили, и ако може и над кои проекти работят сега. Преценявате си с какво искате да се занимавате и си избирате преподавател, чиито интереси най-точно отговарят на вашите. Изглежда лесно, но за съжаление този избор трябва да се води от още много други фактори. Научният ръководител може да стане ключова фигура във вашата кариера. По принцип колкото по-известен е в научните среди, толкова по-добре е за вас. Как можете да проверите колко е известен? Една бегла и понякога непълна представа (защото представя най-вече новите публикации) можете да получите на www.scholar.google.com. Заредих на търсачката рядко срещаното име John Smith и ми се появи ето това: http://scholar.google.com/scholar?q=Joh ... tnG=Search На страницата са изредени публикации с участие на автори с това име, а отдолу можете да прочетете на колко места е цитирана тази публикация (важен показател за известността на един учен).
Колкото повече проекти са му възложили на научния ви ръководител (което обикновено е право пропорционално на известността му), толкова по-голям шанс имате да ви включи в тях като асистент. Което означава не само че ще ви плащат, ами и че ще участвате в научни публикации, което един ден ще ви бъде от голяма полза. Също така важно е научният ръководител да има желание да лансира своите студенти. Ако има такава нагласа, може да направи страшно много за бъдещето им професионално развитие – като ви свързва с подходящи хора, като ви включва в публикации и в проекти и т. н.
Но защо още е важно да изберете предварително научния си ръководител? Защото ако видите над какво се занимава в момента и му обясните че имате интереси в тази област и че ако има възможност, бихте се радвали той да включи вашата работа по дипломната ви работа в свой финансиран проект, може да стане така че да ви се плаща за това че си работите над дипломната работа. Просто когато един професор получи финансиране на проект, предвидено е да се плаща на асистенти за работата над този проект. И част от изследванията по проекта може да се оформи като вашата дипломна работа. Ето това е добре да се уточни с преподавателя още преди да кандидатствате. Добре е също така да го попитате дали по принцип е възможно ако започнете да учите да ви даде работа като асистент (може да сте асистент при преподаването или при изследванията му към други проекти, несвързани с дипломната ви работа). Имайте предвид че никой не обича да се ангажира предварително и не очаквайте на първата среща категоричен отговор. Но при всички случаи той ще има предвид че имате интерес към такива неща. Това което трябва да уточните на първата среща обаче е дали е съгласен да ви стане научен ръководител. Ако е съгласен, пишете си го в документите за кандидатстване. Това ще ви бъде предимство при кандидатсването.
Дотук ставаше дума за подготовката за кандидатстване (пак ще повторя – изключително важен елемент). Много важно обаче е как ще се развие следването ви в университета.
Тръгвайки да учите за магистратура или докторат, трябва да знаете че за определените години сте длъжни да направите две неща: 1. да си дипломирате и 2. да си осигурите професионалното развитие след дипломирането. Никога не забравяйте второто, ако просто си изкарвате прилежно курсовете може до никъде да не стигнете. Иска се нещо повече – активност.
Което обаче не значи че доброто учене не е важно. Напротив, много е важно. Ако успехите ви са добри и участвате активно на семинарите най-малкото ще ви забележат преподавателите. Което пък ще бъде важно за вас за препоръки и за да ви включат евентуално някой ден в някой свой проект (това може дори след завършването). Второ – при кандидатстване за добри позиции все по-често се искат оценките ви. Трето – ако имате висок успех, имате шансове да получите стипендии за отличен успех, каквито има доста, стига да намерите информацията за тях. Какво значи една стипендия за висок успех – парите са най-малкото. Това е преди всичко марка за качество в СВ-то ви. Когато се праща стандартното СВ и няма изискване да си пращате академичната справка, дори да имате висок успех, не е прието това да се пише в СВ-то. Обаче когато напишете какви стипендии сте получили (не става въпрос за правителствените стипендии на Квебек които се раздават на всеки, а за стипендии за висок успех) вие вече сте с едни гърди пред другите кандидати. Виждала съм СВ-та в които има специална рубрика за стипендии и отличия. И това не е случайно.
Та за необходимостта да се учи вече стана ясно. Обаче покрай ученето е добре и да участвате в колкото може повече проекти като асистенти, за да може, както вече споменах, после да ви включат в публикации върху резултатите от тези проекти. Публикациите ще бъдат също много важен елемент в СВ-то ви. Имайте предвид че учените са направо болни на тема публикации, за тях това е признак за добра работа, и никой няма да изпусне възможността да направи публикация след едно такова изследване (в което са ви включили евентуално и вас). Което за вас е супер, защото вие сами много трудно можете да си уредите да ви публикуват нещо в научно издание.
Какво още можете да направите докато учите? Много е желателно да правите презентации на научни конференции. Имайте предвид че тук е съвсем нормално студенти в магистърска и докторска програма да ходят по конференции. Къде можете да научите за тези конференции? Ами често изпращат съобщение по университетската мрежа на факултета ви че ще има конференция и приемат предложения. Освен това вие още преди да започнете да учите може да се разтърсите за разни нюзлетъри и сайтове на академични институции във вашата област и сами да си следите. Може от вашия университет да се съгласят да ви поемат разходите, ама това май не става чак толкова често. В някои случаи може научният ви ракъводител да намери такива фондове. Но при всички случаи първо трябва да изпратите предложение за презентацията ви, те да го приемат и тогава да търсите финансиране. Може и организаторите на конференцията на осигурят финансиране. Аз лично бих ви посъветвала да рискувате и да кандидатствате преди да е сигурно че ще ви платят. Защото това после пак отива в СВ-то, а освен това създавате контакти във вашата област. За това колко е интересно да видите другите които работят във вашана област докъде са стигнали, е излишно да говоря. Аз лично докато завърша моята магистратура участвах в 3 конференции, добре че поне двете от тях бяха в Монреал. За далечната конференция рискувах да си я платя сама, ама накрая ми уредиха финансирането. Имам колеги които никога не отидоха, естествено че ако човек сам не си го направи, никой друг няма да му го уреди вместо него. Това последното между другото се отнася за абсолютно всичко.