Тук е мястото да благодаря на всички от форума, които в един или друг момент са ми помагали с информация. Помощта беше наистина безценна. Благодаря!
Писал съм и в други теми по малко, но тук ще се опитам да събера най-важните моменти за да бъда от помощ на тези, които вървят по същия път.
* Получих предложение за работа от канадска фирма през януари 2005. През февруари-март си получих договора + job offer.
* Събрах необходимите документи и изпратих всичко в Букурещ в края на март 2005.
* Документи за work permit се обработват в срок от 20 работни дни. Към средата на април 2005 онези от Букурещ ми изпратиха обратно документите, но НЕ лично, а до канадското консулство в София. От там не ми се обадили 1 месец (!!!) и затова чак към средата на май разбрах за положителния резултат.
* Почти веднага отидохме на интервю. Ползвахме влак до Русе, такси до Букурещ и обратно, и автобус обратно до София (като пари излиза колкото влака). Работата стана за 24 часа. Важно е да се знае, че за wоrk permit не се запазват часове за интервю, так че ходете по-рано.
* Приятелката ми беше одобрена заедно с мен като common-law spouse
* Ако половинката иска да работи в Канада, трябва да каже на интервюто. Дават и open work permit. Тук има един парадокс: аз, като основен кандидат, мога да работя само за работодателя, който ме е поканил, а половинката - за когото си иска
* Медицинските прегледи ги направихме веднага (25 май). След 2 седмици получихме хабер от Букурещ да си пратим паспортите за слагане на визи. Тези 2 седмици ги постигнах като почти всеки ден ги подканях по email-а да се размърдат (нормално може да отнеме до 8 седмици)
* Дадох паспортите в софийското консулство и си ги получих от там точно след 1 седмица (може да се спести някой лев от куриерски услуги, пък и дипломатическата поща е по-сигурна)
* Кацнахме в Торонто на 8ми юли. На летището половинката ПАК трябва да каже, че иска да работи, плащат се още 150$ и получава open work permit.
* Тук специални благодарности на Краси (във форума се казва "paskalev") задето ни приюти и ни даде основната информация в началото!
* Work permit holder-ите също имат SIN, както и health cards, само че временни. Важно: половинките също имат право на OHIP (за Онтарио става дума), но само ако основният кандидат покаже пимо от работодателя си, че е назначен за поне 3 години!!!
* Подадохме документи за permanent residence към края на септември 2005 (защо толкова късно ли - ами от мързел
). Бяхме си приготвили всички документи (преводи и всичко останало) още от България.* Документите изпратихме пак в Букурещ! Кандидатурите на хора с предложение за permanent emplyment се разглеждат за 6-8 месеца
* При мен отне 6 месеца. Към края на април 2006 им пратих email да питам какво става. Пордъчнах ги да ми погледнат документите един вид
След 2-3 разменени мейла казаха ОК!* Важно: медицинските прегледи важат 1 година. Аз не исках да плащам за нови прегледи, нито да се бавя, затова трябваше да се действа много бързо. Всъщност това го предложиха от Букурещ - питаха ме дали искам виза с краен срок 25 май или ще правя нови прегледи. Трябва да им се признае, че бяхя много бързи и веднага ми пратиха визите. Получих ги миналия вторник (началото на май 2006)
* Глупавата история е, че permanent resident се става на границата. Най-близката такава до Торонто е моста до Ниагара. Не можеш просто да отидеш на immigration desk-а - трябва да си БИЛ в друга държава. Ние нямахме визи за USA. Персякохме моста, казахме, че сме за landing in Canada, там поклатиха глава, и след 40 минути (снети отпечатъци и снимки) вървяхме обратно към Канада с една хартийка (отказ за достъп до USA) в ръка.
* Документите на канадската граница ги оформиха за 10 минути. Оказва че, че Ниагара е много добро място за "приземяване", защото няма опашки, и границата си има отделна част само за пешеходци
* След това наново се кандидатства за SIN и health card
* В момента си чакаме PR картите!
Най-важното е, че ако човек има предложение за работа, много неща стават лесно и бързо: няма нужда от гарант или предплата при наемане на жилище, ставаш permanent resident за 6-8 месеца (дори в Букурещ) и т.н.
Добре е бъдещият работодател да напише в job offer-а някаква позиция, която няма нужда от одобрение от HRSDC (това спестява доста време и нерви).
Освен това не се притеснявайте да тормозите Букурещ по мейла. Могат да бъдат много cooperative, ако им обясните ситуацията си добре.
Това е, още веднъж благодаря на форума и успех на тези, дето сега тргват по този път!
аз имам друго питане /съжалявам ако е глупаво 
/ - всеки ли може да си занесе паспорта в консулството и оттам да му го пратят зя виза? струва ми се много по-сигурно, ако е възможно... 
