Значи, излюпва се моя милост в 10:30 (ей, за тоя подвиг медал трябва да получа), счупва си краката от бързане да не изпущи рейса в 11 и нещо, пристига на Ангриньон и кво? Дръжки, ето какво! И освен това не валеше. Имаше облаци, но дъжд - нъцки. Ако имаше, нямаше изобщо да ставам изпод одеялото! А сега - разходки из парка, закачки с катериците, дето са на стада - мъка ви казвам, мъкаааааа! Мислех да си взема фотоапарата, ама от бързане го зарязах! Ейййййй, яд ме хвана, ша знаете! Иначе поне щях да наснимам стадото чайки, дето беше окупирало игрището до пътя
