За ползата от Европейския съюз

[joro]

Има ли полза от членството на България в ЕС? Вижте сравнението между нас и държавите, които останаха отвън.
https://www.google.ca/publicdata/explor ... &ind=false"

[Bistra]

Разбира се, че има. Дори само заради това, че е нормална (доколкото може да се твърди това) банковата система. Семейството ми притежава имоти все още там. Искам един ден като ги продам да мога безпрепятствено да прехвърля парите в канадската си сметка.

[tonich]

Няма полза, има само вреди.
Ако не вярвате питайте Волен Сидеров!

[borismorev]

Членството в Европейския Съюз е най-хубавото нещо, случило се на България и българският народ от 90та година насам (преди това не си спомням и изключвам USA '94 ).

[pumpy]

Интересна табличка:
През 1994 БВП е $5245.00
През 2012 БВП е $16043.00

Златото през 1994 беше $360 на тройунция
През 2012 беше $1600 на тройунция

Аз лично разлика не виждам .......

[joro]

Интересна табличка:
През 1994 БВП е $5245.00
През 2012 БВП е $16043.00

Златото през 1994 беше $360 на тройунция
През 2012 беше $1600 на тройунция

Аз лично разлика не виждам .......

Това не са истински долари, а приравнени като паритет но покупателната способност.

[pumpy]

Е да де, само че излиза, че мога да си купя абсолютно същото 20 години по-късно

[borismorev]

Напротив, приравнените суми спрямо паритета на покупателната способност не бива да се сравнява с абсолютни стойности като цената на златото например. А и какво значение има колко струва златото, при положение че то не влиза в потребителската кошница на българина (или на които и да е народ, изключае индийците и 2-3 други).
Това, което трябва да сравняваш е GDP per Capita PPP през 1994 и 2012.
1994 - $6616
2012 - $12177

http://www.tradingeconomics.com/bulgari ... capita-ppp"

Даже още по-добре е ако гледаш средната заплата и нейната покупателна способност, защото БВП включва и доста неща, които не влизат в джоба на обикновения човек. Няма да влизам и в дискусията как се изчислява на глава от населението, които го интересува може да прочете.
Аз си повтарям моето мнение - без ЕС щяхме да сме на дереджето на Египет или Туркменистан. Евентуално на Македония. Които си е мислил че ЕС ще ни направи богати за 5 години си няма и хабер от икономика. Все пак ЕС помага.

[pumpy]

Аз споменавам златото, защото е нещо, което си спомням лично от 1993 година. Цената му ми направи впечатление и през миналата година, когато стигна до $1800.
От икономика не се интересувам, всичките цифри и машинации са ми чужди и не искам да ги разбирам, но това което си мисля от спомената графика, е че днес произвеждаме много близко до това, което сме произвеждали преди 20 години, ерго все още сме на принципа "аз на тях за 200 кинта няма да им работя" или" аз ги лъжа, че работя, те ме лъжат, че ми плащат".....с това си поведение не ЕС, а Гос--д не може да ни помогне.

[optics]

Бързо се свиква с хубавото.
Говорим си с една приятелка да идва към Канада на екскурзия и аз и викам - ама трябва да си извадиш виза, а тя (сори ако го разказвах вече, ама таман е по темата) вика - ама аз като турист... аз й викам - ми да де, за турист ти трябва туристическа виза а тя - ауу така ли, ние вече свикнахме че никакви визи не ни трябват.

И до такава степен всички свикнаха, че немалко идиоти не пропускат да се изцепят (в коментарите на статии в дир.бг) - "Те ся украинците ако ги вземат в Европа, да видят те...", "ще им съсипят икономиката и на тях", "целта на Ран-ът беше да ни съсипе и успя", "Руснаците не са в Европа и затова са добре"... и т.н.

Болен хем е идеолог на горните изцепки хем иска да става Евродепутат. Делян-ката имал човешко лице ?!? Поради което и него го гласят за такъв - да видела Европа, доброто всъщност момче...
Неам думи !

Какво е искал да каже Жоро пускайки темата засега не става много ясно, но повече от ясно е, че колко се произвежда е само един от многото аспекти на въпроса "имаше ли полза".

[agent Ozo]

С публикуваната диаграма, Жоро иска да каже, че полза за България от членството в ЕС има.
Само че болшинството от тези, които са живели и помнят онова време, не разбират от графики, диаграми и статистики и не им вярват. Те си имат своите методи за сравнение и си правят своите прости сметки. Като тази например, че със средната заплата от 252 лв. през 1988 г. са могли да си купят 840 л. прясно мляко, а днес с 800 лв. средна заплата може да се купят 390 л. прясно мляко "Верея".
Пък онези от тях, които поне малко разбират от тези графики знаят, че те не отчитат например извършваните услуги вътре в семейството и между приятели. А много добре помнят, че такъв вид услуги се извършваха ежедневно и масово. Така например, за построяването на къща или вила по онова време не се плащаше на строителна фирма (то и такова чудо нямаше), а се събираха роднини, приятели и съседи и за ден се лееше плоча, а за ден-два се вдигаше етаж. Наемаха се само майстори за да ръководят работите, на които се плащаше на ръка. Нямаше как статистиката да ги отчете тези услуги, липсваше методика просто.

[joro]

С публикуваната диаграма, Жоро иска да каже, че полза за България от членството в ЕС има.
Само че болшинството от тези, които са живели и помнят онова време, не разбират от графики, диаграми и статистики и не им вярват. Те си имат своите методи за сравнение и си правят своите прости сметки. Като тази например, че със средната заплата от 252 лв. през 1988 г. са могли да си купят 840 л. прясно мляко, а днес с 800 лв. средна заплата може да се купят 390 л. прясно мляко "Верея".
Пък онези от тях, които поне малко разбират от тези графики знаят, че те не отчитат например извършваните услуги вътре в семейството и между приятели. А много добре помнят, че такъв вид услуги се извършваха ежедневно и масово. Така например, за построяването на къща или вила по онова време не се плащаше на строителна фирма (то и такова чудо нямаше), а се събираха роднини, приятели и съседи и за ден се лееше плоча, а за ден-два се вдигаше етаж. Наемаха се само майстори за да ръководят работите, на които се плащаше на ръка. Нямаше как статистиката да ги отчете тези услуги, липсваше методика просто.

Трябва да се отчете и факта, че много стоки преди бяха дефицитни. Хората имат пари, но не можеха да си купят дънки, касетофони, маратонки. За автомобил Лада се чакаше 15 години. И тогава хората бяха недоволни, но не смееха като сега да протестират. Само вицове се разказваха за бай Тошо.
Липсата на свободен пазар и централното планиране доведоха до несъответствие между търсенето и предлагането на стоки и услуги. Предприятията произвеждаха стоки, които не се търсят, а търсените стоки липсваха. Контролът върху цените и изкуственото им занижаване принуждаваше предприятията да трупат загуби и да не могат да си изплащат кредитите. Това доведе до фалит на държавата през 1989 г. И не само България, а и Полша, Източна Германия, Чехия и Русия по това време изпаднаха в криза. Само че тези държави, които направиха необходимите реформи тръгнаха отново напред, докато България и Румъния по-бавно се реформираха и затова сега са на последните места. На България са необходими реформи и движение напред, а не да плачем за времето преди 25 години. Няма смисъл.

[optics]

То пък и сега както протестират....

[agent Ozo]

То пък сега едно компетентно и успешно ръководство...
Ценностната система на човек се променя та дори понякога се преобръща наопъки с течение на времето. Може би днес доста хора биха били съгласни да заменят това, което новото време им даде като възможности, срещу всичко онова, което имаха, но им бе отнето.

Жоре, носталгията по хубавите времена със статистики не се преборва. Както и обратното - лошите спомени статистиката не може да изтрие.
Усещането за хубав и лош живот в цифри не можеш измери.

[Ivan1007]

Аз си спомням режима на тока от средата и края на 80-те. 2 часа има два часа нема. И че в тия два часа с ток посред зима пускахме всички отоплителни уреди включително и ютията в Студентски град. И че снабдявахме цялата рода в провинциятя с никарагуанско кафе 6-то качество, леща и тоалетннали хартия, които се "пускаха" чат-пат в столицата и за национални празници в провинцията. Аве 1988 България беше напълно банкрутирала - признанието е на Петър Младенов (виж темата за реиндустриализацията) Тя ако не беше банкрутирала Тато щеше да си умре като Генерален Секретар, а не Ани Младенова да му кърпи чорапите. То и СССР немаше да се разпадне, ако не беше банкрутирал. 1987-ма в Москва идваха ежедневно стотици хиляди с надежда да купят нещо за ядене. А по магазините тук-там почернели кокали и два вида колбаси дето котката ги подминаваше без да ги подуши - то немаше месо в тях. Добре, че бяха българските паспорти - с тях влизахме в ресторанти дето имаше какво да се яде, но не допускаха съветските граждани.