optics написа:Нещата с фактите са много прости. Няма нужда човек никъде да ходи, никакви източници да вади (щото опонента може да ги оспори) и с никакъв английски да се бори. Само елементарна логика. Едно нещо с което всички сме съгласни и който никой опонент не би оспорил и което може да се ползва за рефер е следното:
Ако имаше някакви факти за патриотично себеизтъкване, те задължително щяха да са подчертани в учебниците по които сме учили.
Щеше да има че сме имали силна школа по квантова физика, че сме получили 10-тина нобелови награди по науките и по литература, щеше да сме прекрасно осведомени какво сме дали на света като изкуство и култура аналогично на това как добре сме осведомени за кирилицата.
Да, ако е имало много училища и
ако българите са си живеели прекрасно по турско време, това потенциално може да се скрива с оглед на пропаганда колко лошо е било, но ако имаше някакви
реални постижения за гордост няма никаква логика собствената ни държава да ги крие, а дори и да беше, щяхме да сме ги научили като излезем навън.
Ще го кажа още един път по друг начин. Въобще, ама въобще не ме трогва колко хиляди училища е имало и колко османлиите хич, ама хич на са ги пипвали, и ако ще българите да са яли само мед и да са се къпали само в мляко. Дали е така или не, за мен е
ирелевантно и като така, безмислено за спор при положение че ФАКТИТЕ са че в тоя период нямаме никакво значимо (от световно ниво) постижение нито в наука нито в култура, нито в нищо. Това е. Едно голямо нищо.
Ма че руснаците били гладували, ма че французите мрели от епидемии, ма че Чехия още нямала тия граници -- какво от това????
Даже изводът е че те хем са гладували и мрели, хем направили по-велики неща, а ние с тия училища на всеки ъгъл и с това благоденствие и цъфтеж - едно голямо нищо. Ашколсун!
Точно по аналогичен начин (с комън сенс) се оборват и конспираторите според които Американците не били ходили на Луната.
Проблемът с комън сенс е, че не е комън.
Логиката игнорираща фактите е айран без кисело млеко.
Изборът да игнорираш историческоте факти те оставя с "Време Разделно" и "Даваш ли даваш Балканджи Йово".
Факт е, че първите Нобелови награди са връчени през 1901ва година та не е голям проблем за мен, че Нобел не се е сетил да ги дава приживе.
Въпрос на преценка кое е съществено
От моя гледна точка децата ми, аз и милиони други да не умираме от глад, болести и войни е по-важно от това, че някой ще получи Нобелова награда.
ТакИва поводи за гордост са чиста проба запалянковщина и духовен онанизъм.
Точно затова оглавих тази тема така. За разлика от епохата на Българското Национално Възраждане и Паисий това дали сме имали царе, пълководци и Нобелови лауреати според мен не е вече повод за повишено национално самочувствие.
Канада също няма ни какви значителни научни постижения до откриването на инсулина 1922-ра година, но не съм забелязал самочувствието на канадците да се гради на откриването на инсулина или на това че Исак Нютон е роден и живял в Британската Империя.
Та въпрос на гледна точка и на познаване на историческите факти.
Това че въпреки че не са имали национална независимост българите масово са живЕли не по-зле от хората в САЩ, Канада, Англия и Франция имали са сравним с тях стандарт на живот изразяващ се в образование, жилище, здравеопазване, продължителност на живота за мен е нещо много важно.
Сега остава да си отговорим на въпроса защо 2 000 000 и кусур българи не живеем в България?
Дали заради това, че нямаме Нобелови лауреати и върхови научни постижения или защото стандарта и качеството на живот в България са далеч под равнището на Западна Европа.
Дали защото Панчо Владигеров не е толкова известен колкото Моцарт и Владимир Димитров Майстора, колкото Пикасо?
Или щото България е населена от Хомо Советикус, които па гласуваа за Боко Тиквата?