29 годиниЗа осма година пускам пост на тази дата, тъй като е изключително важно да се помни на какво са способни властимащи, които искат да запазят властта и придобивките си на всяка цена.
Къде бяхте на 1 май 1986 г.? На манифестация, вероятно ще кажете вие. Лошо, ще кажа аз. Или пък - било е събота, излезли сте на чист въздух. Още по-лошо, ще ви отговоря.
Всъщност единственото, което е било добре да направите на този 1 май, е да си останете вкъщи, да облепите прозорците, да сложите мокър парцал под вратата, да отворите консервите и да не излизате поне седмица.
Но не сте го направили. Вместо това сте излезли, дъждът ви е намокрил, купили сте „току-що ги откъснах“ марули от пазара, направили сте голяма салата, проветрили сте вкъщи... И така още седмица. На 7 май (ако слуховете не са ви достигнали преждевременно) с изненада сте чули как от телевизионния екран някакви държавни мъже обясняват, че радиационният фон е в процес на нормализиране. Моля? Какъв фон?
Оттам и вицът: „Какво е радиация? Онова, което го няма, но непрекъснато намалява.“
Облакът от Чернобил достига България именно на 1 май. На 2 май в района на София са отложени толкова радиоактивни вещества, колкото са се утаили през целия период между 6 юли 1969 г. и 31 март 1986 г. За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. Обикновено при такива ситуации населението веднага е предупредено да ограничи излизанията поне в първите няколко дни, да не яде зеленолистни зеленчуци, да не пие мляко... Не и в България. С цел „да не се всява паника“ на хората не се казва ни-що.
Радиация за маситеКаква е ролята на Тодор Живков? В свое интервю във вестник „Стандарт“ през 2005 г. ръководителят на Националната следствена служба Ангел Александров твърди, че „на 4 май, когато докладват на Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: „Ще си мълчим.“
„На 30 април с жена ми пътувахме за Северна България, на гости на приятели, които имат вила в Плевенско. Заваля един силен дъжд и хубаво ни намокри. Този ден ядохме салати с марули, лук и други подобни. Което означава, че с оглед първоначалното натрупване на нуклиди сме се нахранили добре“, спомня си със смях професор Георги Василев. Той е автор на няколко книги (последните са „Радиоекология“ и „За живота и радиацията“). През 1986 г. е бил завеждащ секция радиационна защита към Института по радиобиология и радиационна хигиена. „На 1 май вечерта звъни телефонът, обажда се една от моите колежки, която тогава работеше в Комитета по атомна енергия, и вика „я да вземеш да се върнеш“. Питам „що да се върна, бе“, тя казва „някакво замърсяване се получи“. Какво замърсяване? От някакъв облак. Тук е моментът да спомена, че една от характеристиките на естествения радиационен фон е нивото на гама-лъчението. Та колежката ме пита: „Ти като си мерил гама-фона в София, колко е?“ Ами 70-80-90 наногрей на час. „А сега знаеш ли колко е?“ Не - „700“. Разговорът там приключи, ние се качихме на колата и се прибрахме в София. На 2 май сутринта.“
На майка ми й проведоха пълен курс лъчетерапия за борба против рака и все още е жива, но няма да казвам в какво я превърна тази морално остаряла, жестока, "животоспасяваща" процедура - най-меко казано в един парцал, който чака всеки ден края си. Разликата не е много голяма, освен във времето. Чернобилската убава много по-бързо и по-жестоко!!!