1 година в Канада !

[petia4444]

Здравеите всички които сте още в Българя и тези ,които вече сте в Канада!Незнам как да започна моята исторя,защото една година е много дълъг период от време и същевременно един кратък миг.
Точно на днешната дата 12 ноември 2005 година пристигнахме в Монреал аз и още две български семеиства. Времето си спомням,че беше същото като сега,студена есен,само дето нямаше дъжд.Имаше голям шок от всички различни неща които видях в началото, но това нещо изобщо не го осъзнавах .Не бих искала да разказвам с подробности точно какво преживявах ,просто ще отбележа някои факти.Хората които ме посрешнаха ми помогнаха много,естествено колкото може да си в помощ на някой,който гледа като гърмян заек и плаче всяка сутрин в продължение на няколко дни.”Товара” ,който им бях стоварила осъзнах много по късно,когато аз самата трябваше да посрещам човек,може би след около 6 месеца .Интересно ми беше да се видя отстрани как съм изглеждала в началото,защото аз наистина се познах .Същите неадекватни реакции,буденето рано сутрин от часовата разлика,променливото настроение,което в един момент те кара да избухваш в плач а в следващият момент си най -щастливият човек на света.
Искам да кажа че пристигнах с намерението да живея сама, и така стана.Наех под нам един ап.3 и 1/2 близо до посрещачите ми.Нямаше абсолютно никакви мебели.Първата вечер като се нанесох спах на земята на надуваем дюшек с телефона в ръка.Всъшност на такъв дюшек спах около 2 месеца по простата причина,че незнаех дали няма да се върна в Българя.Имаше много несигурност в началото.Моменти в които си виках ,защо си причиних всичко това и защо оставих живота който имах ?????
Работа намерих много бързо и не толкова трудно.Започнах в една детска градина в която съм и до ден днешен.А мечтата ми беше да работя в начално училище.Признаха ми дипломата тук ,което е добре,просто трябва да мина един изпит на френски за да имам право да преподавам в училище.
За самият френски език искам да кажа че когато пристигнах разбирах едва 50%.Но нямах избор да ходиа на КОФИ,защото трябваше да работя.Фактурите със сметките пристигаха и трябваше да се плащат.Не съжалявам че избрах работата.Там аз практикувам по цял ден езика и доста бързо започнах да се отпускам.По късно след 6 месеца се записах в McGill на курсове за осъвършенстване на френски език ,защото реших че все пак трябва да го подобрявам по всякакъв възможен начин.Искам да отбележа че това не са безплатни курсове,нито пък ти дават пари за да ги посещаваш,.а са си доста скъпи, 500 $ за два курса по три месеца заедно с учебниците.
Като цяло ми беше много трудно в началото ,самотата през дългите зимни нощи е ужасно нещо и много се радвам че вече имам човек до себе си.Това е съквартирантката ми.По принцип всеки е самостоятелен,но има огромна разлика когато се прибереш в 10ч премръзнал , цял ден работа и 3 уморителни часа в университета ,а в къщи топло ,уютно, мирише на хубава храна..
Ами мога да пиша много ,но това само ще ви отекчи,затова ще се опитам да обобщя с няколко изреченя постигнатото и преживяното до тук:
Постигнато: 4 пъти за 10 месеца ми увеличават заплатата,явно ние българите сме много кораво племе и доста издръжливо.
Език ,който за една година говоря сякаш съм била 5 години във Франция на бригада, За кебекарския дори неискам да обеснявам , защото е просто друга тема.
Приатели ;Имам много познати от различни националности, много българи,много кебекари,араби,черни,пакистанци, ливанци,алжирци,абе квито се сетиш,но.. истинските приятели ми остават един българин, с който се опитваме да се подкрепяме в трудни моменти и моята съквартирантка,която е винаги до мен.

А за това дали съжалявам че сум тук : искам да кажа че никога по каквато и да е причина небих съжлявала че избрах Канада.За една година видях толкова много,преживях толкова много ,че и за 10 ако си бях стояла в Българя нямаше да го преживея. А ако имам възможност да избирам дали пак бих минала по този път за да стигна до тук бих отговорила с ръка на сърцето НЕ, не бих избрала да мина по този път ако знаех колко трудно ще е!
Искам да честитя първата година на Дани,Тишо и Сиско, на Иво ,Криси и Влади
да им пожелая много щастие, много здраве и още повече упоритост по трудният път. :partytime: :partysmiley: :partytime:

[chinois]

petia4444 здравей !
Поздравления !
Най-трудното е минало и отсега нататък ще става все по-добре !
Желая ти отлично здраве, много успехи, близки хора,които те обичат и уважават и много късмет !
Много приятно ми стана като прочетох постинга ти.
Бъди щастлива !

[galin]

Здравей Петя.Честита първа годишнина в Канада!!!!! :beer2: :tuut:
Много ми стана приятно,сега като прочетох това което си написала и се сетих как точно преди една година ,аз бях един от вашите изпращачи на летището в София и как някои ревяха като магарета..........ама как то и да е!Няма да им казвам имената!!!
Радвам се Петя ,че за една година успя да постигнеш част от нещата за които си си мечтала в БГ-то и за които сме си говорили!!!!
Да си жива и здрава , и дано и други твои мечти да се сбъднат!!!
А надявам се ,че и другата година ще ходим на пикници и разходки из Квебек!!! :haplio:

[canada2003]

Chestito Petia !
Badi giva i zdrava i ti pogelavame oshte poveche uspehi zanapred .

[sasho71]

А ако имам възможност да избирам дали пак бих минала по този път за да стигна до тук бих отговорила с ръка на сърцето НЕ, не бих избрала да мина по този път :

ами то май всички сме така

[Дякон Игнатий]

Честита годишнина.....и нема да са пуашиш , чадо.
Положението вместо да се влошава, ще става все по- безнадеждно...в Бг-то.
Горе главата , но гледай къде стъпваш...
Успех от нас

[ronni]

[Dani§Ticho]

Bravo Petia! DA NI E 4ESTITA PURVATA GODINA ! Sigurna sum 4e shte produljish s uspehite i za v budeshte. Ti dokaza 4e i sam 4ovek moje da se opravi tuk v Canada. Nie (az i moeto semeistvo) sme dovolni 4e sme tuk v Canada i ne sujaliavame 4e izbrahme tozi put vupreki 4e ima mnogo trudnosti. Neka si pojelaem za v budeshte mnogo uspehi i postigane na vsi4ki me4ti. :krila: :partytime: :partysmiley:

[survivor]

Честито Петя! Поздравления за силния старт! Разказът ти е много хубав. Желая ти много успехи и занапред

[mira91]

Sdravei Petia, as ne te posnavam li4no no sledia tvoite sapb6tenia vav forumite o6te dokato ti be6e v balgaria. Biah te isbrala ot vsi4ko drugi , sa6toto mi se struva6e, 4e tvoiata strategia e mnogo pravilna. Vednaj dori ti pisah li4no saob6tenie sa da rasbera kak si, no ti ne mi otgovori- saga rasbiram sa6to. Ostava ti testa SEL, a moje bi i o6te edin ispit Systeme d'education au Québec. A moje bi 6te re6i6 da napravi6 magistratira ? Mnogo iskam da te posnavam i moje bi 6te ti pomogna s niakoi savet....Ako re6i6 isprati mi li4no saob6tenie...
Jelaia ti mnogo uspehi i na dne6nia den ima6 pravo da raspusne6...

[JoroF]

Chestito

[Stoni]

Abee, zaradi tebe mi lepnaha navremeto pqrviq BAN ta ne sqm te zabravil do dnes.Togava si bila o6te za6ematena, kakto kazva6

Ina4e hubavo pi6e6
6to ne me pokani6 li na partito, hem 6a go ohranqvam, hem 6e popiem, za uspehite

[Suny]

Петя, честита първа година на Канадска земя !!! :partytime: :partytime: Бъди жива и здрава !!! Пожелаваме ти всичко най-хубаво от сърце!!! :krila:

[Doktora]

Петя!

Док............

[Independent]

Само така! Май всички сме минали през периода "кой ме би по главата". И ежедневните ревове. Важното е да знаеш едно: пише го в сигнатурата ми. Аз имам и друг принцип: не поглеждай назад.

Към всички, които тепърва стягат куфарите: няма да ви се размине Нито доброто, нито лошото. Просто трябва да вярвате в себе си.