26 март - една година в Канада
- Леля Екимка
- Диване
- Мнения: 3297
- Регистриран на: Пон Юли 28, 2003 12:38 pm
- Местоположение: град Кралски хълм
- Обратна връзка:
26 март - една година в Канада
Чудя се дали темата е за този форум, но реших, че ще е интересно на кандидат-емигрантите да разберат как протече първата ми година тук.
26 март - бомба на софийското летище! Набързо се простихме с близки и познати, формалности и т.н. и на самолета...Оказа се, че сме стабилна група - сещам се поне за 10 човека, които пътуваха с полета на КЛМ.
Монреалското летище - на пръв поглед грозно...Хора, които пътуваха след това го намират не лошо на втори поглед - извод, свикваме...
С имиграционните приключихме бързо - т.е. времето за новопристигнал има друго измерение, така че бързо може да е било и 2 часа - не помня...Както и да е.
Посрещнаха ни добри хора, подслониха ни. Сега си давам сметка, че сме имали вид на стреляни зайци, ама това е неизбежно.
На първата седмица наехме апартамент. Започна се обикаляне по разни мероприятия за интеграция - след една година осъзнавам, че това е полезно, ама не жизненонеобходимо. Но! канадците трябва да си заслужат заплатите, та има какви ли не тинтири-минтири, с които да започне така наречената интеграция...Хи-хи...
Когато говориш и двата езика поне на средно ниво, нещата не са чак така отчайващи...Но въпреки това намирането на работа е нещо твърде неприятно - не знаеш как да им напишеш автобиография, как да се държиш на интервю - даже си има организации, които пък си заслужават заплащането именно като те научат на разни похвати - аз така се прецаках и потроших 3 седмици с дейно участие в едно КРЕ - там сутрин те тормозят да звъниш по телефони и да досаждаш на работодатели - поне да те изслушат, пък ако благоволят да те видят...да не говорим за нещо повече...После има обучение - какво да кажеш, как точно да го кажеш. Пък снимат интервю с теб - цирк! Аз тогава го намирах за супер измислено, но бях една от тримата в групата, които си намериха работа по този начин...
Та работата - не знам, ама на мен никой не ми отдели време да ми каже това е така, пък онова иначе - меткат те на къра и работи!
Да спомена - в CVто толкова лъжи изписах, че направо и аз взех да си вярвам...Но това са благородните лъжи и никой да не се притеснява - няма лошо...Някои съветват да се изтрие българската следа от документите за кандидатстване за работа. Ама при мен се случи обратното - на третата ми работа се озовах само и единствено поради факта, че съм от България - няма да обеснявам защо...
И кола си купихме, и пиано си купихме, за компютър е ясно - т.е. финансовият проблем не е проблем.
От всичките приятели, които пристигнаха на 26 март - няма един без работа, повечето вече учат, някои даже ще завършат лятото...
Животът се подрежда. И което е много важно - тук, ако искаш да направиш нещо - няма начин да не стане! Обаче трябва да оставиш на времето някои неща - те там е гадното - никой не се е научил на такова търпение. Та и това го усъвършенстваме с всеки изминал ден...
за една година изпълнихме плана за петилетката. Върнахме се с около 10 години назад, ама наваксахме 2! Остават още няколко
Сблъскахме се със здравеопазването - на никой не го пожелавам, но по мои наблюдения - на ниво личен лекар ситуацията е...ела ме ритни! В болниците - три медицински сетри ти пърхат наоколо, чисто, обстановката не те кара да искаш ей сега да умреш и да те оставят на мира...не смърди, тоалетните ги чистят през 15 минути - това много ме впечатли, особено след като имам примера на някои болници в БГ, където вони безобразно, има мухъл и плъхове се разхождат небрежно по коридорите...Както и да е...
Много изписах, пък нищо не казах...Дано някои от едногодишните се включи да разведри темата:-)...Дойдохме с големи очаквания и съм благодарна, че бързо забравихме за мечтите и се опитахме да гледамо трезво - тук много неща са трудни за свикване, има още толкова, които пък ни се харесват - рай няма...Обаче за миг не съжалявам и за момента Канада е правилният избор.
Хайде да приключвам, че това започва да става нечетяемо. Искам да поздравя всички приятели, които дойдоха преди една година и не се предават! Гордейте се с това, което правите всеки един ден тук! Бъдете живи и здрави и нека помагаме на тези, които са в нужда, така както са помогнали и на нас.
А на тези, които тепърва ще борят процедурата и ще предприемат промяната - не вярвайте на американските филми, нито на кандаската пропаганда - истината е някъде по средата и е такава, каквато си я направим Човешката воля няма граници, а когато има мотивация има и резултат.
Поздрави
26 март - бомба на софийското летище! Набързо се простихме с близки и познати, формалности и т.н. и на самолета...Оказа се, че сме стабилна група - сещам се поне за 10 човека, които пътуваха с полета на КЛМ.
Монреалското летище - на пръв поглед грозно...Хора, които пътуваха след това го намират не лошо на втори поглед - извод, свикваме...
С имиграционните приключихме бързо - т.е. времето за новопристигнал има друго измерение, така че бързо може да е било и 2 часа - не помня...Както и да е.
Посрещнаха ни добри хора, подслониха ни. Сега си давам сметка, че сме имали вид на стреляни зайци, ама това е неизбежно.
На първата седмица наехме апартамент. Започна се обикаляне по разни мероприятия за интеграция - след една година осъзнавам, че това е полезно, ама не жизненонеобходимо. Но! канадците трябва да си заслужат заплатите, та има какви ли не тинтири-минтири, с които да започне така наречената интеграция...Хи-хи...
Когато говориш и двата езика поне на средно ниво, нещата не са чак така отчайващи...Но въпреки това намирането на работа е нещо твърде неприятно - не знаеш как да им напишеш автобиография, как да се държиш на интервю - даже си има организации, които пък си заслужават заплащането именно като те научат на разни похвати - аз така се прецаках и потроших 3 седмици с дейно участие в едно КРЕ - там сутрин те тормозят да звъниш по телефони и да досаждаш на работодатели - поне да те изслушат, пък ако благоволят да те видят...да не говорим за нещо повече...После има обучение - какво да кажеш, как точно да го кажеш. Пък снимат интервю с теб - цирк! Аз тогава го намирах за супер измислено, но бях една от тримата в групата, които си намериха работа по този начин...
Та работата - не знам, ама на мен никой не ми отдели време да ми каже това е така, пък онова иначе - меткат те на къра и работи!
Да спомена - в CVто толкова лъжи изписах, че направо и аз взех да си вярвам...Но това са благородните лъжи и никой да не се притеснява - няма лошо...Някои съветват да се изтрие българската следа от документите за кандидатстване за работа. Ама при мен се случи обратното - на третата ми работа се озовах само и единствено поради факта, че съм от България - няма да обеснявам защо...
И кола си купихме, и пиано си купихме, за компютър е ясно - т.е. финансовият проблем не е проблем.
От всичките приятели, които пристигнаха на 26 март - няма един без работа, повечето вече учат, някои даже ще завършат лятото...
Животът се подрежда. И което е много важно - тук, ако искаш да направиш нещо - няма начин да не стане! Обаче трябва да оставиш на времето някои неща - те там е гадното - никой не се е научил на такова търпение. Та и това го усъвършенстваме с всеки изминал ден...
за една година изпълнихме плана за петилетката. Върнахме се с около 10 години назад, ама наваксахме 2! Остават още няколко
Сблъскахме се със здравеопазването - на никой не го пожелавам, но по мои наблюдения - на ниво личен лекар ситуацията е...ела ме ритни! В болниците - три медицински сетри ти пърхат наоколо, чисто, обстановката не те кара да искаш ей сега да умреш и да те оставят на мира...не смърди, тоалетните ги чистят през 15 минути - това много ме впечатли, особено след като имам примера на някои болници в БГ, където вони безобразно, има мухъл и плъхове се разхождат небрежно по коридорите...Както и да е...
Много изписах, пък нищо не казах...Дано някои от едногодишните се включи да разведри темата:-)...Дойдохме с големи очаквания и съм благодарна, че бързо забравихме за мечтите и се опитахме да гледамо трезво - тук много неща са трудни за свикване, има още толкова, които пък ни се харесват - рай няма...Обаче за миг не съжалявам и за момента Канада е правилният избор.
Хайде да приключвам, че това започва да става нечетяемо. Искам да поздравя всички приятели, които дойдоха преди една година и не се предават! Гордейте се с това, което правите всеки един ден тук! Бъдете живи и здрави и нека помагаме на тези, които са в нужда, така както са помогнали и на нас.
А на тези, които тепърва ще борят процедурата и ще предприемат промяната - не вярвайте на американските филми, нито на кандаската пропаганда - истината е някъде по средата и е такава, каквато си я направим Човешката воля няма граници, а когато има мотивация има и резултат.
Поздрави
Представителна извадка тип "паплач"
На 23 март направих 3г. как съм в Мтл.,преди това бях няколко седмици във Ванкувър/как и защо се отзовах там и какво ми се случи няма да споделям/Излетяхме от Бг. началото на март ,пролет 20-25 по Ц,във Ван уцелихме най голямата зима за последните 20г.-5,7Ц и сняг,сняг цели 5 сантиметра беше натрупал а ние с пролетните дрехи нали отиваме на топло/зимните на дъното на сака/.На 23.03 кацаме в Мтл. посрещат ни на летището и тръгваме посока центъра по 520 ,наоколо прилични згради от алумин и стъкло/пром . зона техно парк/ свиваме по 15 на юг/декари/ пейзажа става меко казано груб -бетон и подтискващи сиво кафеви згради,от там отбиваме по Куин Мери-ужас започват да се редят еднакви 3,4 етажни кубични кафеви згради ,домакините отбелязват ,че това е техния квартал ,а аз -ами вие в промишленната зона ли живеете ,тук виждам само фабрика до фабрика.Сняг над коляно -15 ,а вятъра ти разхвърля всички мечти със 100км. в час.Сиво ,мрачно ,грозно,бях направо изумен.След 2,3 дни времето омекна ,започна да се топи вода до колене и студен вятър направо те отвява ,обикаляне по адреси в квартала за търсене на квартира -елате утре или по късно ,но с гаранти,попадаме в един блок до моите познати-шефката на бюрото -няма проблеми платете последните два наема и ще ви вземем/оказа се от нашата черга -сръбкиня/ но след месец,до тогава в инкубатора на Жан Талон.Следва развитие на идеята -търсене на работа -каквато и да е ,без ориентация ,без информация/нямаше го форума/ей така на посоки ,но все пак се ориентирах къде.След 10г. работа в бившия Балкантурист на различни позиции в сферата на ресторантьорство и хотелиерство и разговорен немски и мн. слаб английски и 0 френски прецених ,че мога да разгърна способностите си в миене на чинии,пържене на кюфтета и картофи и се пуснах по централните улици на Мтл. и където видя заведение влизам и казвам -нуждая се от работа ,аз съм готвач ,но за начало мога да правя всичко-да мия чинии ,да пържа лук,да мия тоалетни.За 20дни имах навъртяни 200км. пеша и нищо/имаше и заведения в които ме беше срам да вляза ,но това започна да се появява след петия ден обиколки ,когато започнах да придобивам комплекси,че за нищо не ставам ,щом не ми обръщат внимание/ тогава се запознах с един комшия в блока от мойта черга дошъл малко по рано българин ,който ме заведе на една работа за 5д. на час на черно.
Следва втора част.
Следва втора част.
Re: 26 март - една година в Канада
и аз не го пожелавамElia написа:
Сблъскахме се със здравеопазването - на никой не го пожелавам,
Кир по врат0 е стилът ми, брат0!
Re: 26 март - една година в Канада
Сашо, тя много неща е написала и отрицателни, и положителни, както е в живота, но смятам че имаме основание да и честитим. За волята, за прозорливостта, за успехите, за добронамереността...Elia написа:...Дойдохме с големи очаквания и съм благодарна, че бързо забравихме за мечтите и се опитахме да гледамо трезво - тук много неща са трудни за свикване, има още толкова, които пък ни се харесват - рай няма...Обаче за миг не съжалявам и за момента Канада е правилният избор.
-
- Мнения: 20
- Регистриран на: Съб Фев 19, 2005 9:49 pm
Бате много е хубаво 4е си описл подробно твоите първи стъпки в Канада за да видят в БГ и другата Канада (а не само тази като на Любо, канака и др. - нищо ли4но) щеше да е много добре да го правеха пове4е хора така и да не спестяват истината. Но имам един вапрос кам тебе - доколкото съм 4ел постингите ти и съпругата ти сте 3 г. тука и не сте по4нали да у4ите още нищо - ЗАЩО? Не си ли разбрал още 4е без тукашна диплома добри пари трудно ще искараш?.
-
- Мнения: 20
- Регистриран на: Съб Фев 19, 2005 9:49 pm
Ще ти отговоря конкретно отнасящо се за мен, на мен дипломи не ми трябват по ред причини ,най важната от които е че аз не гоня кариера и не търся високо платена наемна работа ,това не ме удовлетворява и не ми е в природата,аз съм човек от кариерата в буквалния смисъл,там където се копае камъка ,а не където се катерят стълбички.Ако имах физическата възможност,т.е. да не завися от битието на следващия ден бих се съсредоточил в/у изучаването на езиците,на мен това ми липсва ,а университета на живота го карам от 20г. насам и по настояще.Ако бях на 25 може би концепцията ми за живота щеше да е по различна ,но уви не можеш да върнеш времето назад ,а трябва да живееш с настоящето и реалностите.