Защита на френския език
Френският език се защитава от закон 101, същият, който изисква английските текстове да са с 2 пъти по-малък шрифт. Децата не могат да ходят на английско училище, ако не са учили в такова, затова ако имате документ, че децата ви са били в английско училище или забавачка, носете го, тук ще му направите превод и ще го представите в училищната комисия
Квебекарският “акцент”
Квебекарският френски е много мелодичен и има особен акцент, различен от всички други франкофонски страни, който прави езика понякога трудно разбираем за тези, които са учили френски в Европа. Основните тенденции са следните:
- носово произношение на думите, гласните се произнасят със широко отваряне устата настрани,
- гълтането на гласни и съгласни, докато не остане само по една съгласна от дума, например Avec c’qu’on a, y m’semble qu’c’est clair (вместо Avec ce qu’on a, il me semble que c’est clair)
- произнасяне на посредната съгласна, например J’ai fait се произнася като j’ai faite, или C’est plat се произнася като C’est platte (с натъртване на Т)
- превръщането на А във О (например любимото на всички квебекари Là-là се произнася почти като Lo-lo със затворено О),
- удвояването на гласните (например parler се произнася като paarler, marcher като mаarcher и т.н., което прави езика много напевен),
- произнасянето на ai като ae (например понякога caisse се произнася caésse), окончанието oi се произнася oé (например moi или toi става moé съответно toé) и т.н
Говорене на “ти”
Може би под влияние на американското фамилиарничене, много често квебекарите говорят на ти и на съвършено непознати хора. Това обаче не е израз на неуважение, а просто местна езикова традиция. Освен това съществува и една неподражаема езикова конструкция с използване на tu вместо Est-ce que, Y вместо il и a вместо elle като например
J’peux-tu – мога ли (Est-ce que je peux?)
C’est-tu ça – това ли е (Est-ce que c’est ça?)
С’est-tu vrai – вярно ли е (Est-ce que c’est vrai?)
Y est-tu malade – той болен ли е (Est-ce qu’il est malade?),
Y va-tu chanter –той ще пее ли (Est-ce qu’il va chanter?)
Простонародния говор
Образованите хора говорят сравнително правилен литературен френски, но сред народа може да се чуе и труден за разшифроване простонароден говор, в който има влияния от диалекта joual (деформирана форма на думата кон – cheval) и дори от средновековния френски. Някои по-често срещани изрази са следните:
c’est beau – добре (je suis d’accord, O.K.)
il mouille – вали дъжд (il pleut)
c’est platte – тъпо е (произнася се platte)
t’es correct – прав си (tu as raison)
ça te dit? – имаш ли желаяние (ça t’intéresse?)
ça prend – необходимо е (on a besoin de)
je suis tanné – писна ми, уморен съм (j’en ai assez, je suis fatigué)
assis-toi – седни (assieds-toi) или s’assir вместо s’asseoir
je va – аз отивам (je vais) или je va voir вместо je vais voir
barrer la porte – затварям вратата (fermer la porte)
c’est moins pire – това е по-добре (c’est mieux, moins mauvais)
je suis capable – аз мога (je peux)
j’ai de la misère – трудно ми е (je ne peux pas)
В ежедневния говор на хората от народа често се срещат следните заменки:
puis – и (et), често се произнася pis, (например il est beau pis grand)
pus – повече (plus)
il s’en – той идва (il vient)
nous autres, vous autres, eux autres – ние, вие, те (nous, vous, ils)
ben – добре (bien)
chus – аз съм (je suis)
icitte – тук (ici)
y, a – той, тя (il, elle)
moé, toé – аз, ти (moi, toi) – силно диалектна форма
piastre – долар (произнася се piasse)
cenne – цент (cent)
farce – шега (blague)
yeule – уста (guele)
moman – майка (maman)
mémère –баба (grande mère)
boite à malle – пощенска кутия (boite à lettres)
Специфични думи и изрази
Квебекарите използват някои специфични изрази и думи, непознати или малко използвани в Европа (или имащи по-друг смисъл), като например:
diner - обяд
souper - вечеря
blonde – приятелка, гадже, любовница или съжителка
chum - приятел, гадже (произнася се “чом”)
char – voiture (кола)
chanceux – късметлия
congestionnement – задръстване (embouteillage)
ticket – глоба (contravention)
brisé – повредено (défectieux)
fête – рожден ден (jour d’anniversaire)
tabarnak – глупак (imbécile) - най-голямата и почти единствена обида
marde – лайно (merde) - трансформиране на е във а
liqueur – безалкохолно питие (boisson gazeuse)
roche - камъче (caillou)
poêle – печка (cuisinière)
bibite – насекомо (insecte)
blé d’Inde – царевица (mais)
cueillette des vidanges – събиране на боклука (enlèvement des ordures)
cartable – класьор с машинка (classeur à annaux)
duo tang – (папка) reluire à attaches
linge – дрехи (vêtement)
mercerie – магазин за мъжко облекло (magasin à vêtements d’homme)
Някои по-често срещани грешки
Най-често срещаната грешка е объркването на миналото причастие с инфинитив и обратното, например il vient de parlé или il a parler. Този тип грешка обаче се среща понякога и в книги, издадени във Франция.
Друга често срещана грешка е конструкцията pour ne pas que+subjonctiv, например pour ne pas qu’y tombe вместо pour qu’il ne tombe pas
Това са мои наблюдения и изводи, но не съм филолог, затова ще се радвам на всякакви коментари, забележки и допълнения
Светльо
Квебекарският френски език
Браво, Светльо, голям труд си си дал. Мене ме мързи. Затова от мен това:
www.geocities.com/Athens/Ithaca/7318/FRANC.HTM
Освен за кебекарския френски има и други любопитни нещица.
Айде със здраве!
www.geocities.com/Athens/Ithaca/7318/FRANC.HTM
Освен за кебекарския френски има и други любопитни нещица.
Айде със здраве!
Квебекарите не се нервират
Благодаря за интересния сайт. Освен многото познати неща видях и едно интересно наблюдение, което няма нищо общо с темата за френския - там пише, че квебекарите не обичат да се нервират.
Забелязал съм го и аз. Дори когато са ядосани и възмутени, тука не повишават тон, а спокойно и аргументирано излагат мнението си. Ако обаче някой почне да се нервира и да вдига скандал, просто го игнорират.
Случвало ми се е и на мен, та знам от личен опит. На една родителска среща станах възмутен да се изкажа, че в класа има З8 деца. Говорих доста разгорещено, така да се каже. След мен стана един квебекар и каза абсолютно същото, но с тон на умряла риба. Много бил възмутен, не можел да си намери място и пр, но едва не заспа докато приказваше. Отговориха му на него, а мене не ме и погледнаха, сякаш не бях в стаята. Същото ми се случи когато в една аптека се опитах да накарам продавачката да спре да слуша житейската история на един клиент, които за трети път разказваше как си е загубил указанията за лекарството. Тя отказваше да ми погледне докато и правех знаци, че бързам и накрая като повиших тон, отказа да ме обслужи. Беше добър урок, който ме накара да се вгледам в хората наоколо и да видя как се държат
Така че трябва да се научим да си сдържаме южняшкия темперамент, ако искаме да ни изслушат (и послушат)
Може би е полезно да се знае за новопристигащите
Светльо
Светльо
Забелязал съм го и аз. Дори когато са ядосани и възмутени, тука не повишават тон, а спокойно и аргументирано излагат мнението си. Ако обаче някой почне да се нервира и да вдига скандал, просто го игнорират.
Случвало ми се е и на мен, та знам от личен опит. На една родителска среща станах възмутен да се изкажа, че в класа има З8 деца. Говорих доста разгорещено, така да се каже. След мен стана един квебекар и каза абсолютно същото, но с тон на умряла риба. Много бил възмутен, не можел да си намери място и пр, но едва не заспа докато приказваше. Отговориха му на него, а мене не ме и погледнаха, сякаш не бях в стаята. Същото ми се случи когато в една аптека се опитах да накарам продавачката да спре да слуша житейската история на един клиент, които за трети път разказваше как си е загубил указанията за лекарството. Тя отказваше да ми погледне докато и правех знаци, че бързам и накрая като повиших тон, отказа да ме обслужи. Беше добър урок, който ме накара да се вгледам в хората наоколо и да видя как се държат
Така че трябва да се научим да си сдържаме южняшкия темперамент, ако искаме да ни изслушат (и послушат)
Може би е полезно да се знае за новопристигащите
Светльо
Светльо
-
Гост
http://www.bgcanada.com/oldforum2/thread.php?t=186anito написа:Извади ги де!
Мисля, че тези справки са полезни и за тези, които са още в БГ, но искат да са по-подготвени, и за тези, които са вече тук, но по-отскоро, и все още не са запомнили всичките кебесизми.
Ай, ще се плакнем и виртуално само с бира)
