все по-абсурдно ми изглежда ситуацията:
- не си настъпила никой по опашката - "без да съм оспорвала ничия друга оценка", че да се обясни с нечие наранено его;
- изказала си просто още една възможна хипотеза, която предполагам е базирана на резултати от публикувана научна литетарура;
и като резултат - съд ?!?!?!
Най-вероятно не само егото е наранено. Тази жена е обсебена от тази мисъл и прави възможно и невъзможно за достигане на целта си.
Появява се някаква проста студентка, при това имигрантка и изказва идеи,че за всяко нейно "доказателство" съществува и логично обяснение като нормална реакция. Сблъсък на интереси и ценности.
Тя смята, че социално слаба майка ще възпита детето си в същата среда и подобни ценности, то съответно-неговите и така, веригата е безкрайна и вижда ролята си в прекъсване на тази верига като даде възможност на детето да расте в "нормална" по нейните разбирания среда. Смята, че сега трябва да се отнеме бебето, докато е малко, за да има възможност да бъде осиновено от семейство, нямащо възможност да си имат деца, които да му дадат всичко възможно (самата тя е в такова положение).
Това е нейната ценностна система.
Аз смятам, че е несправедливо да се съди родител заради неговото социо-економическо положение (което е записано и в хартата за правата на човека) и моята роля, като професионалист (записана в безброй професионални клаузи и документи) е И защита на пациента. Детето може да няма най-красивите дрехи на света и най-добрите финансови възможности, но ще има истинска майка. Това е моята ценностна система.
Както и да е...тя поиска мнението ми още в началото. Отговорих, че не мога да имам мнение без да съм видяла досието, без да съм наблюдавала майката и анализирала поведението и. По-късно, изрично наблегнах на факта, че мнението ми касае това, което лично съм наблюдавала и не казуса като цяло. Казах, че не видях липса на привързанност към бебето и липса на родителски умения (за което собствено я съдят). Тя продължи с изреждане на нейните "доказателства", за които пък аз изразих хипотезата, че би могло да съществува логично обяснение за всяко едно.
Не знам дали писах- вече няма здравен проблем, но тя продължава да рови. Сега я обвинява в незрели съждения и като доказателство изтъква нейни думи, че бебето и имало предпочитания към синия и жълтия цвят. Бебето на тази възраст не можело да има предпочитания.
Без коментар.
Ами...в крайна сметка...не мога да кажа какво най-силно я е засегнало. Страх, че мнението ми би могло да повлияе по някакъв начин или...просто факт на "наглост" от моя страна да имам различно от нейното мнение... Налице е резултата.
А резултатът от всичко това е преследване до дупка, най-вероятно лоша оценка за стажа или в най-лошия случай и много вероятно-късане (недвусмислено намекнато). Съдът ще последва от моя страна като защита на правата ми в случая. Няма да се оставя безучастно поради обикновенна колегиална дискусия на професионален казус и обмисляне на евентуални хипотези (което е съвсем нормално в случая), някой да се възползва от властта си и да ме заплашва. Това е. Не дай бог да се стигне до скъсване, ще я преследвам до дупка за липса на професионална компетентност и намесване на лични мотиви в решаване на професионален проблем.
така, може...прави си сметка колко е демократична.
?!?