Пътувахме спокойно до Турция, на границата колата се разтресе от земетресението и минахме много бързо след това. От безмитния си взехме стекове с цигари, моята приятелка ми даде още един и реално пристигнах с три стека (това за пушачите). В Канада изобщо не ме питаха за цигари, само за алкохол - 2 литра ракия в бутилка от Кока-Кола и не са ми направили проблем.
В Истанбул беше...шарено. Наваля ни дъжд, а нямахме чадъри, настинахме, но направихме хубава обиколка на Истанбул. Никакви забележителности не видяхме от вътре, защото се успивахме порядъчно. От мола до летището има много хубави неща за никакви пари и ви го препоръчвам, най-вече за обувки - цената им е една трета в сравнение с Бг.
Сутринта на 26,05 закъсняхме за шатъла и набързо се стегнахме за летището. Разделихме се с нашите приятели набързо, което ми подейства много
намерихме човек с голяма количка, който ни качи багажа и ни заведе до чек ин-а, помогна страшно много човека за 20 лири. На чек-ин-а се наложи да преопаковаме големия сак, понеже максимум до 30кг. може на сак. Казахме, че емигрираме, поискаха ни документите и на целия този фон - аз разревана от раздялата, детето търчащо и играещо, мъжът набързо преопаковащ, аз преопаковам и ръчния, да натъпча якетата в рамките на куфарите никой не ни направи проблем за килограмите. Между 10 и 15 килограма свръх багаж прекарахме. Абе гледка сме си били...На летището имахме 3 часа да чакаме, защото от компанията казаха, че искат 3 часа преди полет да се чекираме и ние първи, кво да правим. На колегите са казали 2 часа. Да знаете, че явно имате час на разположение.
Полета мина леко, храната в самолета беше вкусна, имаше подаръци за детето. Кацнахме на дъжд, два часа чакахме при имиграционните да свършим с документацията и картата за перминънт резидентс ще пристигне на адреса, който сме заявили. Минахме през временната квартира, платихме, подписахме договор, после при нашите приятели, които ни посрещнаха. Ударихме в един момент 24 часа без сън и бяхме разбити 3 дни, аз затова и не писах.
На другата сутрин минахме да направим банкова сметка, здравните карти и да си извадим номер на социална осигуровка. За 5 часа с градски транспорт и малко дете приключихме. Вчера напазарувахме за квартирата повечето неща, отидохме до близкото училище при постоянната квартира и питахме дали има места за прематернел 4 години. Има и затова днес се засилваме към комисион сколера и да го запишем до края на седмицата.
Ами това е - отчет даден, ако имате въпроси - питайте, ама не знам, кога ще успея да отговоря.
