Павел написа:Кое е по-добре – дете без банани и скъпи играчки, играещо по цял ден навън, или дете тъпчещо се с банани, заседнало пред плейстейшъна и с достъп до наркотици? Всяка година хиляди канадски родители загубват децата си заради наркотиците! Ако имаха възможност да избират общество без банани, но и без наркотици или общество с банани и наркотици, кое мислите биха избрали?
Само не ми казвай, че такъв отворен пич като теб не е виждал или поне чувал за предозирали и дори умрели от наркотици в София преди 89-та!
Да ти кажа, в момента в Северна Корея е горе-долу същото - няма наркотици, няма западни стоки, всички се държат прилично, няма либерастия. Готов ли си да замениш ванкувърските банани за северно-корейските пионерски вратовръзки? Ей го на, имаш възможност да избереш общество с идеалите и порядките от онези години.
Павел написа:Ако се замислите, 99% от нас сме тук, именно заради безплатното образование което ни даде оня лош строй.
Безплатен е само огъня под казана на дявола, образованието беше "безплатно" благодарение на стотици хиляди инженери, лекари, учители и т.н. които взимаха по 250 лева, вместо пазарна заплата.
Павел написа:Пак давам за пример Х. Стърн, израснал в upper middle class семейство – баща му е бил собственик на звукозаписно студио. Независимо от това, Хауърд е имал детинство-ад, само с един единствен приятел.
..
Сигурен съм, че Стърн би заменил всичките банани растящи по всички тропически страни за един приятел повече.
Пример е хубаво, ама малко излиза че всички в щатите по ония години са имали нещастно детство, с по 1 приятел само, редовно пребивани и т.н. Ти говорил ли си с местни канадци или американци на твоя възраст, да ти разправят за тяхното "нещастно" детство? Да не излезе после като моряците дето се напивали с Кока-Кола