Успял означава да си поставяш цели и да ги постигаш. Например да полетиш в космоса. Да напишеш романа "Под игото". Да станеш световно известен като Майкъл Джексън, Мадона, политик като Путин, Рейгън, да станеш милиардер като Бил Геитс, абе да си нещо по-различно от милионите, дето бачкат от сутрин до вечер само за да им дебелеят задниците.
Боко Тиквата също е един успял българин
"Което не става с кубатура, става с обороти"- девиз на японската фирма Кавазаки
Успял означава да си поставяш цели и да ги постигаш. Например да полетиш в космоса. Да напишеш романа "Под игото". Да станеш световно известен като Майкъл Джексън, Мадона, политик като Путин, Рейгън, да станеш милиардер като Бил Геитс, абе да си нещо по-различно от милионите, дето бачкат от сутрин до вечер само за да им дебелеят задниците.
Боко Тиквата също е един успял българин
Въпроса и беше реторичен. Успяла е в неща в които в България са и били проблем, но не е сигурна че това е което би я радвало повече. Въпроса всъщност е дали се чувстваш щастлив така, а не дали се чувстваш успял.
Успял означава да си поставяш цели и да ги постигаш. Например да полетиш в космоса. Да напишеш романа "Под игото". Да станеш световно известен като Майкъл Джексън, Мадона, политик като Путин, Рейгън, да станеш милиардер като Бил Геитс, абе да си нещо по-различно от милионите, дето бачкат от сутрин до вечер само за да им дебелеят задниците.
Боко Тиквата също е един успял българин
Въпроса и беше реторичен. Успяла е в неща в които в България са и били проблем, но не е сигурна че това е което би я радвало повече. Въпроса всъщност е дали се чувстваш щастлив така, а не дали се чувстваш успял.
prace написа:Има ли някое семейство с деца, което се е върнало в България за постоянно? Има ли някой, който би споделил как се чувства и дали съжалява за решението си?
Моля без простотии. Само, хора които наистина имат какво да кажат да се включат може и само на лични да ми пишат.
Благодаря
ама теб май много те е шубе да не би да се прецакаш
аз се върнах в България защото тук живота ми харесва ,а не воден от някакви тънки сметки
По силен от СПИНА по страшен от РАКА сега за сега си остава ПРОСТАКА
Съгласна съм с Оптикс. Мен не ме задоволяват същите неща, каквито и на 20 години. Заради това и напуснах България. Никога не съм смятала, че съм загубила нещо, освен близкия си контакт с двете ни майки. Засега Канада ми е по мярка, ако някакъв катаклизъм коренно ми промени живота бих се преместила, но по-скоро в Щатите, отколкото в България. Децата ми не знаят добре български и никога няма да ме последват, ако се върна в Родината. Какъв ще го диря тогава там? Нямам братя и сестри, съпругът ми - също. Майките ни ще са живи до време, а там дори с пари животът не е спокоен. Съжалявам, че пак съм срещу течението на темата, но аз съм добре тук. Успех ти желая! Може би с теб ще е различно!
Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята. ("Алиса в Страната на чудесата")
prace , разбирам ,че опитът на други семейства е интересен. Но той не е толкова важен. Не съм съгласна с мнението, че видите ли питаш, "за да не се минеш". Проблемът е да има единомислие между вас в семейството. Има ли разминаване мъжду вас двамата, твърде е възможно да възникнат усложнения впоследствие.
За повече от 10 години в Канада сме видели български семейства, които се върнаха в България, други отидоха в САЩ, Европа, че и други континенти. Имаше такива, кото се разделиха, единият си замина за България, другият с децата остана тук. Зная за разделили се и след завръщането си в България. Важно е решението е да си е ваше.
Има много критични моменти, когато човек се замисля. Например при тежка, хронична болест на родител в България. Особено когато е засегната мисловната дейност. Щастливи са тези, на които не им се е налагало да се грижат за болни родители отдалече.
Успех.
dimana написа:prace , разбирам ,че опитът на други семейства е интересен. Но той не е толкова важен. Не съм съгласна с мнението, че видите ли питаш, "за да не се минеш". Проблемът е да има единомислие между вас в семейството. Има ли разминаване мъжду вас двамата, твърде е възможно да възникнат усложнения впоследствие.
За повече от 10 години в Канада сме видели български семейства, които се върнаха в България, други отидоха в САЩ, Европа, че и други континенти. Имаше такива, кото се разделиха, единият си замина за България, другият с децата остана тук. Зная за разделили се и след завръщането си в България. Важно е решението е да си е ваше.
Има много критични моменти, когато човек се замисля. Например при тежка, хронична болест на родител в България. Особено когато е засегната мисловната дейност. Щастливи са тези, на които не им се е налагало да се грижат за болни родители отдалече.
Успех.
Димана, права си. В един момент разбираме, че животът е ужасно кратък.Голям проблем ще бъде и училището на децата. Ще ги върнат с една-две години назад най малко. Щото канадското образование до хай скула е смешка, а и моите деца не говорят български. Чудно ми е българите, които се прибират с по-големи деца къде ги слагат да учат? Частните гимназии и колежи са ужасно скъпи....
Разбирам те напълно (Prace) Баща ми получи инсулт преди около една година и това доста разтърси моята "реалност" изведнъж си дадох сметка че през последните 25 години само веднъж съм бил с родителите си за нова година. Само веднъж сме празнували заедно моят рожден, само два пъти рожденният ден на сина ми. И няколко пъти рожденият ден на майка ми защото тя е родена през Август и често сме в БГ през този месец.
За мен това което загубих е време с родителите ми... Не съжалявам че емигрирах, но наистина смятам че платих висока цена (както и повечето от нас) заради това че много ценни моменти просто никога не ги изживях.. Е вярно видях много свят, но много хора "виждат свят" и без да емигрират.
Не съм сигурен дали си заслужаваше жертвата, но не мога да върна времето назад.
_________________________________________________
Pro-OPEN BORDERS
Proud GLOBALIST & proponent of DIVERSITY - OUR GREATEST STRENGTH UNCONDITIONAL support for & ZIONISM Justin Trudeau's BIGGEST FAN
prace написа:Димана, права си. В един момент разбираме, че животът е ужасно кратък.Голям проблем ще бъде и училището на децата. Ще ги върнат с една-две години назад най малко. Щото канадското образование до хай скула е смешка, а и моите деца не говорят български. Чудно ми е българите, които се прибират с по-големи деца къде ги слагат да учат? Частните гимназии и колежи са ужасно скъпи....
Какво има да ти е чудно, повечето от тези, които са решили да се върнат са си направили добре сметката, защото знаят къде отиват, много трудно може някой да ги излъже, докато обратното е на 100%, а и знаят много добре какво ще загубят... Познавам мноого семейства дето се върнаха и незнам нито едно да съжалява, поне на мен не са ми казвали. Голяма част от тях дълго и пресметливо си подготвят връщането, като съответно и подготвят децата си допълнително с уроци по български в българските училища или на частни уроци, за да направят стреса от прехода в системите по-малък. Има и други семейства, доста по импулсивно и за много кратък срок да се връщат обратно, речено - сторено и никой с нищо не може да ги убеди да останат тука, защото виждат, че това не е тяхната мечта.
Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях.
Батката ще ти обясни колко е романтично да се друсаш зад геврека по 16 часа на ден, да спиш по мотелски стаи, да ядеш из тираджийски закусвални и кръчми, да социализираш със себеподобни и проститутки...
Като си платиш глобите, хотелите и кръчмите язък за чанча.
Ако нямате аргументи срещу мнението ми, моля не подхващайте личността ми.
Вчера говорих със сестра ми, тя познава доста смесени семейства (предимно Холандци с Българки) и тъй като в Холандия излязал някакъв закон за пенсиониране в по-напреднала възраст, твърди че повечето от тези семейства имат планове доста преди пенсия да се преместят да живеят в България.
Един мой познат с който приключенствахме заедно в Коста Рика се е върнал в София, работи в някаква "международна" компания. Твърди че има хора от цял свят. Бразилия, Португалия, Япония и разни други екзотични места. Доволен е (не съм го питал за заплата и т.н Все пак съм научил нещо от Канадските порядки)
И той сподели че го кефи на този етап да е в БГ...
_________________________________________________
Pro-OPEN BORDERS
Proud GLOBALIST & proponent of DIVERSITY - OUR GREATEST STRENGTH UNCONDITIONAL support for & ZIONISM Justin Trudeau's BIGGEST FAN
Вчера говорих със сестра ми, тя познава доста смесени семейства (предимно Холандци с Българки) и тъй като в Холандия излязал някакъв закон за пенсиониране в по-напреднала възраст, твърди че повечето от тези семейства имат планове доста преди пенсия да се преместят да живеят в България.
Един мой познат с който приключенствахме заедно в Коста Рика се е върнал в София, работи в някаква "международна" компания. Твърди че има хора от цял свят. Бразилия, Португалия, Япония и разни други екзотични места. Доволен е (не съм го питал за заплата и т.н Все пак съм научил нещо от Канадските порядки)
И той сподели че го кефи на този етап да е в БГ...
В България е хубаво ако имаш пари. Ако нямаш- не е хубаво. То и никъде по света не е хубаво, ако нямаш пари.
В София хората з добро образование и владеене на чужди езици могат да печелят доста пари, дори повече, отколкото на някои други места в Западна Европа. Не бива да гледате само колко е минималната заплата в България, нито колко е средната. Заплатите на компютърните специалисти, инженери, архитекти и специалисти по маркетинг си нямат нищо общо със заплатите на уличните метачи или ватманите.
"Което не става с кубатура, става с обороти"- девиз на японската фирма Кавазаки