е, това не е ли малко прекаленоНатали написа:... и на зъболекар ходих не разбрах коя е новата коронка,абе тука се работи прецизно и качествено и всичко е на достъпни цени на нови машини, работи за всяка една област.
Ние вдигаме байрака
Натали написа:Хълбой е прав,как може да се говори,че в Канада всичко е втора ръка, трябва да си малоумен.Аз в моята професия се смятам за капацитет,дойдох тук и ме сложиха в джоба,какви 2-ра,3-та ръка хора.Влязох в Детската болница ,то беше направо Дисниленд,влизаш в един бус от ТТС-то,о климатик,ново,с всички удобства,карат се нови коли от най доброто,и на зъболекар ходих не разбрах коя е новата коронка,абе тука се работи прецизно и качествено и всичко е на достъпни цени на нови машини,работи за всяка една област.Че то за БГ какво да говорим,там е 5 ръка. И пак ще кажа,ние изтърпяхме 15 години демократични промени,надявахме да се оправят нещата,но накрая не издържахме и емигрирахме, няма просто оправия в БГ за жалост и тук в Канада се чувстваме комфортно и най вече НОРМАЛНО,животът е хубав както си го направиш.Винаги ще милеем за БГ-то, ще ходим на гости там само,за нас нашия дом е тук и за децата ни,те не искат в БГ,тука им харесва повече и след време ще кажем на тях за вас доидохме тук за да живеете в една нормална страна,то нашето е на нашия гръб.Аз се чувствам по голема българка от българите в БГ,тука се събиране на нашите празници и тук ни уважават нас българите за разлика от Европа,ние не сме втора ръка,мен ме уважават като специалист и че съм от БГ.ака,че ние българите сме интелигентни и умни,тук направих сравнението и установих това,способни сме ,ама и на лошото сме също.
Re: Ние вдигаме байрака
Bily T написа:Тъй като получих много запитвания на лични кво става с нас ще споделя нашият опит от Кандската ни мечта.
След 2 месеца и малко на Канадска заемя решихме да вдигаме байрака, обираме чукалата, вдигаме гълъите и т.н. т.е. прибираме се в Бг.
Що така ли?
Просто осъзнахме че тук не е за нас, не е нашият дом, не е нашият живот и не бихме били щастливи.
Историята ни - кацнахме на 2-ри май, с осигурена квартира в Уест Ван, на 1-вия ден си купихме комп, на 3-ти си отворихме сметка в банка, на 5-ия си купихме кола, на 10-тия ни дойдоха СИН-номерата, на 25 ден получихме ПР - картите и кредитните (виза) а на 2-рия месец Хелт картите - т.е. всичко е окомплектовано вече като документи.
Работа - на 16 ден бях на първото си интервю - успешно, започнах на ден номер 20 със заплата 9 долара на час, в свободното си време доработвах на парт тайм по 2-3 часа, така до 2-рия месец, от 2 седмици съм на нова работа на 17.60 на час и овертайм 20.40 т.е. правя към 170 кинта на ден. Би трябвало да съм щастлив че стабилизирах толкова бързо отчета приходи-разходи да ама НЕ, не съм, не сме, кофти се чувстваме може да е носталгия - знам ли? сигурно е нормално и ще отмине? сигурно но ние не искаме да отминава и затова взехме решение да се връщаме в Бг.
Осъзнахме че тук не е нашето място, че не можем да зарежем 32 години живот, дълги години градене на кариери, на добро име и репутация, социално положение, роднини, причтели, познати и т.н. за едното нищо, за преследване на имагинерни мечти с неясен резултат и преследване на някакъв успех тук който след като постигнем сме сигурни че няма да ни задоволи и хареса, просто живота който водим и ще водим тук не е за нас, той е за другите нас не ни кефи.
Не мога да кажа нищо лошо за Канада (Ванкувър в частност) - тук е невероятно красиво и чисто, хората са любезни и усмихнати, магазините са пълни с всичко, всичко е сигурно и уредено, няма бюрокращина и т.н. но това не е нашето място и никога не би могло да стане.
Ние не съжаяваме за престоя си тук - много сме доволни че дойдохме, видяхме и поживяхме и с чиста съвест и ръка на сърце си признаваме че не е за нас, но вече станахме по-мъдри, улегнали и оценихме това което сме имали и сме. Натрупахме безценен опит и спомени завинаги.
Това е в общи линии засега.
Тези който ме питат дали да идват и какво да правят нека знаят - аз съм прекалено отговорен за да ръся тъпи съвети и напътствия и да се меся в чужди животи и решения. Всеки решава сам за себе си, който е тръгнал да дойде да види, да го почувства да поживее и да реши за себе си, има голяма вероятност да му хареса.
Чао засега и успех на всички в начинанията.
Здравей,
Mного се радвам поради факта, че сте преосмислили вяШият живот.
Вьпреки това, всеки средно инделигентен бизнесмен, Ште ти каже, че след една инвестиция взела ти поне 2 години от живота, само 2 mесеца не стигат за да оцениШ ефектите на инвестицията.
Mного кьсмет ви пожелавам.
Човек трябва да опита, за да разбере как ще се чувства. Отдалеч не може да се прецени според мен. Били опитаха, сега се връщат в Бг, имат ПР картите и могат пак да дойдат. Канада им е припомнила кое ги прави щастливи в Бг или Бг ще им припомни защо са искали да идват в Канада въобще. При всички положения сега имат повече информация и опит.
Не е задължително да се минава през операция "шок и ужас" първите месеци или години.. За всеки е различно, някои идват и си заживяват спокойно, сякаш винаги са били тук, на други им е трудно да свикнат. За мен изводът е "опитай и ще разбереш". Евала на Били за опита - иска се кураж, затова и толкова много са въпросите от Бг "да пробвам ли, струва ли си.."
Не е задължително да се минава през операция "шок и ужас" първите месеци или години.. За всеки е различно, някои идват и си заживяват спокойно, сякаш винаги са били тук, на други им е трудно да свикнат. За мен изводът е "опитай и ще разбереш". Евала на Били за опита - иска се кураж, затова и толкова много са въпросите от Бг "да пробвам ли, струва ли си.."
- Bily T
- Мнения: 727
- Регистриран на: Чет Окт 14, 2004 2:22 am
- Местоположение: София екс жител на West Van
Ей ква стана тя, мали-мали,
нещо като приказката за сестрата дето ходи доказвай че я нямаш после.
Хора да съм искал съвет от някой за да ми се държат речи от някои присъстващи, да ми се дават съвети, напътствия и препоръки????
Не съм нали
Да съм се оплакал колко ми е тежко тук, колко мизерно живея и нямам 99 цента да си купя хляб???
Не съм?
В темата споделям опита и историята си в Канада не искам акъл от никой имам си достатъчно. Така, че моля да не ме напътства никой аз си вземам решенията сам и си нося последствията след това.
нещо като приказката за сестрата дето ходи доказвай че я нямаш после.
Хора да съм искал съвет от някой за да ми се държат речи от някои присъстващи, да ми се дават съвети, напътствия и препоръки????
Не съм нали
Да съм се оплакал колко ми е тежко тук, колко мизерно живея и нямам 99 цента да си купя хляб???
Не съм?
В темата споделям опита и историята си в Канада не искам акъл от никой имам си достатъчно. Така, че моля да не ме напътства никой аз си вземам решенията сам и си нося последствията след това.
NO PAIN NO GAIN
-
- Мнения: 883
- Регистриран на: Нед Сеп 11, 2005 3:45 am
- Местоположение: България/ Европа
- Обратна връзка:
Може ли някой да ми обясни обективно и безпристрастно защо хората вземат такива решения след 2 месеца? Каква е причината за това? На всички е ясно, че трябва повече време да се оцени една страна. Защо точно от Канада хората си тръгват по такъв драстичен начин? Известен е случая с четиричленното БГ семейство което прекарва на летище Монреал 24 часа и после обратно.
Далеч не искам да кажа че всички трябва да си тръгват след 2 месеца най-късно. Защо от такова прекрасно място както е описан тук Ванкувър човек иска да си тръгне завинаги?
Мисля че БГ имигранта трябва да разбере че Канада не е България и никога няма да бъде.
Далеч не искам да кажа че всички трябва да си тръгват след 2 месеца най-късно. Защо от такова прекрасно място както е описан тук Ванкувър човек иска да си тръгне завинаги?
Мисля че БГ имигранта трябва да разбере че Канада не е България и никога няма да бъде.
точно така мисля по въпроса:)
-
- Мнения: 883
- Регистриран на: Нед Сеп 11, 2005 3:45 am
- Местоположение: България/ Европа
- Обратна връзка:
няма проблем, не се обиждам, но наистина не разбирам защо хората заминават на нещо толкова скъпо и далечно и си тръгват веднага; понеже тук има специалисти всякакви, моля за обяснение;Amental написа:ехххх
ама ти си неуморен бре човече
ама много ти е еднакъв репертоара
не се обиждай да знаеш
аз съм добро мом4е
точно така мисля по въпроса:)
Може разбира се. Тодор Колевpeter_pan написа:Може ли някой да ми обясни обективно и безпристрастно защо хората вземат такива решения след 2 месеца? Каква е причината за това? На всички е ясно, че трябва повече време да се оцени една страна. Защо точно от Канада хората си тръгват по такъв драстичен начин?
Две години съм бил в Канада,
бил съм братко там, верно бе,
и с канадка - баба млада, на на на на на
Нямаше и две години - тука си дойдох-ето ме!
Моите весели роднини паднаха от смях.
Нали писа ни, викат-там е страхотно,
снимка прати ни с готина кола.
Влюбих се, писа, в една пенсионерка -
ех, куцичка, но пък с хубава душа!
Писа ни, викат, че добре печелиш,
и ядеш само steak и Pizza Hutt.
Пил си ужким уиски, не ментета;
а хляба бил там направо върхът.
Тъй е братко във Канада,
нямаш там проблем, верно бе,
Но душичката ти страда,
тука си роден.
Там например във Канада
няма манджички и боза,
няма даже лимонада, и иман-баялдъ.
Няма там вити зелеви сърмички,
или пък да кажем, топло гювече.
Няма там бистра нашенска ракия,
а пък за кебапче забрави въобще!
Нямаш там ужким никакви проблеми,
но колите там нямат скорости!
И заспиваш ти, дявол да го вземе,
щом се събудиш, казват РАБОТИ!
Не отивай във Канада, не отивай там, слушай ме,
там душичката ти страда, тука си роден. (6)
(музика-здрав гюбек)...ей тва го няма също, да знайш...
"Нищо велико на този свят не е постигнато без страст"
Георг Вилхелм Фридрих Хегел
Георг Вилхелм Фридрих Хегел