Следва цитат от в-к Дневник.
Германия, страната на бакшиша?
Едно напълно странично подмятане извади наяве цялата история. "Имате страхотен нов склад", каза един доставчик. Нов склад ли? Какъв склад? Търговската компания в малък германски град наостри уши, та от години тя не е строила нищо ново. Какво се оказа - един от мениджърите периодично отклонявал част от стоката, която поръчвал. Продуктите продавал през фирма, регистрирана на името на роднина. Идеята функционира - цяла година мениджърът заделял тлъсти странични доходи.
Това е истинска история, макар човекът, разказал я пред "Ханделсблат", да не иска името му да се разкрива. Дискретността е неизменна част от работата му, а тя е да съветва компании, когато стане дума за корупция, измами и т.н. Консултантът работи в един от малкото проспериращи браншове в стагниращата германска икономика. Бизнесът върви добре, и то още преди скорошните разкрития за корупция и злоупотреби в няколко от флагманите на републиката - "Фолксваген" (Volkswagen), "Мерцедес" (Mercedes), БМВ (BMW), "Инфинеон" (Infineon), дори и в две банки - Дойче банк (Deutsche Bank) и Комерцбанк (Commerzbank). Случаите, които по мнението на експерти са само върхът на айсберга, хвърлиха сянка върху германския бизнес, известен с ясните си правила.
"Добре дошли в страната на бакшишите!", поздрави от страниците си елитарният седмичник "Ди цайт" и направи обстоен преглед на положението. Заключението - корупцията вече не е дребно провинение, благороднически грях, а стандартна практика. "Мнозина предприемачи казват -
трябва да плащам, иначе нямам никакъв шанс
повече", обяснява прокурорът Волфганг Шаупенщайнер, ръководител на първото специално звено за борба с корупцията в страната.
Според изследване на одиторската компания "ПрайсуотърхаусКупърс" (Pricewaterhouse Coopers), цитирано в "Ханделсблат", 40% от германските предприемачи декларират, че през последните години са станали жертва на икономическата престъпност. Корупцията наред с интелектуалното пиратство и индустриалния шпионаж нанася най-голямата вреда за бизнеса. Консултантската фирма "Контрол рискс" (Control Risks) оценява щетите от корупцията на над 100 млрд. евро годишно. В статистиките на федералната криминална служба се появява само частица от тях - 6.8 млрд. евро за 2003 г.
Но всеки бизнесмен ли е склонен към корупция? "Не, но опасността от корупция е много по-честа, отколкото обикновено се приема", казва пред "Ди цайт" Торстен Мелес, президент на компанията "Превент" (Prevent AG). Мелес, бивш служител в хамбургската криминална полиция и във външното разузнаване БНД, обяснява корупцията като процес: "Служителите, които дълго време се чувстват несправедливо третирани, са предразположени. Ако някой смята, че е държан настрана от кариерата, че очакваните бонуси не идват с години, може да реши да си набави незаконно това, от което е ощетен." Първо изчезва лоялността, губи се обвързаността с компанията и идват малките крачки встрани - приема се поканата за обяд на подизпълнител или доставчик, докато се стигне до екскурзии или пари в брой.
По думите на Мелес корупцията може да се открие навсякъде, където текат много пари и има възможност за нелегално облагодетелстване. Но пък би било погрешно тя да се свежда до отделни браншове. "Естествено, че
във всяка компания има звена, изложени на голям риск
например покупките", казва консултантът и привежда фиктивен пример: В текстилно предприятие отговорникът за суровините твърдо държи на двама доставчици, въпреки че материалът им е некачествен. В замяна те редовно му заделят 5% от размера на поръчката. "Тази зависимост отнема всякаква възможност служителят да рекламира лошата стока", казва Мелес.
Но кое е подкуп и кое не, питат се специалистите и споменават искането на финансовия министър Ханс Айхел да забрани на своите данъчни полицаи да приемат дори чаша кафе. "Един американски съдия веднъж бе казал - всичко, което не може да се изяде до 45 минути, е корупция. Но трябва да се види какво е обичайното в бизнеса. Ако мениджър опита почерпката на панаирния щанд на даден доставчик и тя се предлага на всички, няма повод за притеснения. Но ако всички посетители спят в един хотел, а само за някои се резервират луксозни нощувки с придружителки, ситуацията се променя", твърди бившият разузнавач Мелес.
В германската ситуация има и още един аспект - търсенето на нови пазари в чужбина. "Предприемачите се насочват към рискови държави, където се сблъскват с други бизнес практики", отбелязва пред "Ханделсблат" Джон Брей от "Контрол рискс". И това оказва въздействие - корупцията в компании, имащи бизнес с Източна Европа, е по-силно изразена, отколкото в тези, които действат само в Германия, смята Йорг Траубот от "Траубот риск мениджмънт" (Trauboth Risk Management). Консултантите отчитат също, че много малко западноевропейци могат да кажат "не", когато чиновник или партньор в Източна Европа протегне ръката си. При това не непременно се очаква подкуп, понякога компаниите плащат и без да получат услуга, посочва Брей. Експертът разказва за строителна компания, която кандидатствала по проект на Световната банка в Африка и се надявала на ходатайство от местен посредник. Накрая получила поръчката. Успехът обаче не се дължал на посредника, той дори не си мръднал пръста.
Как да се пребори рушветчийството? Според Торстен Мелес - чрез повече прозрачност и промяна в съзнанието на служителите, чрез съвместно обсъждане как да се постъпи, когато някой предлага или иска рушвет. За прокурора Шаупенщайнер проблемът не са толкова законите, колкото недостатъчният контрол. "Ако компания с няколкостотин служители има само трима вътрешни контрольори, това е просто безобиден медикамент. Решаващото е превенцията. Ако продължи често срещаната сега практика отдаването на поръчки да е в ръцете само на един служител, това винаги ще е печатница на пари - за него", убеден е юристът. Като друг пропуск той показва и
липсата на достатъчно антикорупционни прокурори
като него самия. Учудващо е, че в страна като Германия има само 14 такива специалисти - трима в отдела на Шаупенщайнер във Франкфурт и 11 в Мюнхен. Колегата, разкрил корупцията в Дойче банк, наскоро бил преместен на друга работа, а негов заместник не е назначен заради икономии. Несъмнено крачка в правилната насоча е обръщането към специализираните консултанти. В момента в Германия от уста на уста се предават координатите на компании като "Контрол рискс", "Резулт груп" и "Траубот риск мениджмънт". В страната наскоро стъпи и американската база данни "Уърлд къмплайънс" (World Compliance), която осигурява информации за лица и компании, влезли в полезрението заради корупция, пране на пари или тероризъм.
Влиянието на Източна Европа е пословично 