Към БСП-Русе: Благодарско за Зарков и зарковщината!
Русенските комунисти изпратиха в парламента напет комсомолец, доказал нагледно, че промяна в Партията не може да има
Анализаторите на отминалите парламентарни избори отчитат масово, че БСП е изпуснала преимуществото си пред ГЕРБ след победата на Румен Радев на президентския вот заради непремерени изказвания на лидерката им Корнелия Нинова и на няколко пърхащи около нея комсомолчета като Крум Зарков и Александър Симов. В общи линии другарите ни обещаха светъл комунизъм с просташко отношение към „враговете на народа“. Вместо разкаяние за престъпленията и дългоочаквани извинения към жертвите на червения терор – „ще пикаем на паметника им“ /по Симов/.
И Русе даде своя дан в общия хор. Крум Зарков, водачът на местната листа на БСП, се яви по телевизора /виж видеото по-долу/ заедно с кака си Корни и се „пошегува“ с жертвите на зловещата Държавна сигурност в национален ефир. „Закъснях – вика Зарков – но с други агенти от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо!“ Така искрено, така неподправено, така чистосърдечно Крум и Корни се изкискаха от екрана. Ха-ха-ха. Е, как е след изборите – смешно ли ви е още? Посмейте си се на воля.
Всъщност, Нинова и Зарков дружно показаха позабравеното лице на типичния комунист – нагъл, безпардонен, надменен демагог, опериран от чувство на вина, на когото разкаянието, смирението и искането на прошка не са му познати. Двамата нагледно олицетвориха отказващата да скъса с мрачното си минало БСП.
И тези, които са се надявали, че със смяната на поколенията нещо в тази партия може да се промени нека да гледат и да слушат „младата смяна“ Зарков и Симов. Касапският „хумор“ и просташкото им отношение към жертвите на комунизма доказват, че червената чума се предава по полов път, както беше отбелязал преди време другарят Антон Кутев. И че лечение за нея няма. Нито контрацептиви, способни да спрат разпространението й.
А русенските комунисти могат да са изключително горди. Те приеха безропотно спуснатия от София с парашут за водач на листата им Крум Зарков и си го избраха – 18 089 от общо 28 637 бюлетини за БСП в Русе и областта без преференции /т.е. в полза на Зарков/, че за капак и 1 386 лични преференции за него. Браво бе, другари! Посмейте се и вие на „шегичките“ на Зарков. Ха-ха-ха.
Кампанията на комунистите, впрочем, бе основана на сърцераздирателен хленч по соца. Понеже, нали, „демокрацията ни отне много“. Беше ни предложена разходка в болшевишкото минало с всичките му „екстри“. Почти държавна планова икономика обещаха и всичко безплатно…
Обещаха още, че парите пак ще растат по дърветата и ще се харчат „на всекиму, според нуждите“. На богатите – милиарди – дайте да им подпомогнем бизнеса на хората. На бедните – каквото остане, ако нещо изобщо остане… А иначе сме социалисти!
Не бе пропуснато и традиционното навеждане пред Москва. БСП ни предложи да се сгънем пред Кремъл в поклон до земята и да олижем страстно с език подметките на обувките на другаря Путин. След което да се обърнем на Запад и да плюем колкото сила имаме уж по сегашните си партньори от ЕС и НАТО, а всъщност по цивилизационния избор на два милиона наши съграждани, избрали да реализират мечтите си в един по-добър свят, свободен от комунизъм и различните му метастази.
„Дайте да не гледаме назад, да не ровим в миналото…“ е любим рефрен на комунягите. Тъй де, само че Корнелия и компания потърсиха като никога досега упование в „славното, борческо минало на Партията“. Ама не е така, другарко Нинова. Българите не искат комунизъм. Така, че си го задръжте за себе си и не ни го натрапвайте. Умилявайте си се по партийните събрания, вейте си съветските знаменца пред Альоша и ако може без да се набивате много на очи, че плашите хората.
Всъщност, българските комунисти доказаха, че промяна при тях не може да има, хеле пък да ни предложат на нас промяна. И припомниха, че все още „поемат вината с мезета“ и че вече 27 години не са се извинили за всички злини, които причиниха на народа ни.
Вярно е, че след случката Зарков се извини публично за „шегичката“ – дали искрено, дали в опит да замаже онова, което стори с рейтинга на БСП в навечерието на изборите, е друг въпрос. Но по-важното е, че зарковщината остава. Щом и образованието в Сорбоната не може да пречупи съзнанието на младия комунист, положението е трагично, другари.
Как да очакваме модерна левица от младежи, които не се свенят да веят знаме на чужда държава, да се кланят на Альоша по няколко пъти в годината и да въздишат шумно по кремълския сатрап?
„Извини се Зарков, при това няколко пъти“, вика разпенен негов защитник във фейса. „Какво толкова? А кой ще се извини за ястребинчетата?“, пита оперираният от чувство за вина червен чугун. И през ум не им минава на комунистите, че в името на същите тези „ястребинчета“ бяха убити 30 000 души, повечето без съд и присъда, 300 000 бяха пратени при нечовешки условия по концентрационни лагери и затвори, съдбите на милиони бяха печално променени. С тези жертви, без да му мигне окото, се изгаври Зарков. И се изкиска с другарката си Нинова от телевизора, плувнал в мазна самодоволност. Но, нейсе.
Все пак, накрая, да благодарим на БСП-Русе за избрания депутат, разкрил, уж погрешка, истинското кръвнишко лице на тази партия. И да помним думите на поета, че „промяна не може да има, дори и под новото име“.
