Досиетата?

[optics]

Понеже се спомена в темата за Русия та ми стана интересно. Някой ако е запознат и/или е ходил да чете, нека каже малко повече, например

- Можело да четеш само за себе си ? Сиреч не мога да ида и да кажа - искам да чета за състудента ми Петър Петров - така ли е?
- Само за себе си - окей - и какво ако там примерно се казва - Агент Гошо е писал донос за тебе - мога ли да видя целия текст на въпросния донос. Агента Гошо разбирам ли му истинските имена? Мога ли оттам па да поискам още инфо за агентурните му подвизи (доноси за други хора) или не мога?
- За роднини дават ли да се чете?
- Трябва ли някаква предварителна заявка или направо отиваш.
- Чака ли се ?
- Може ли да ми принтнат копия да си имам?

[Ivan1007]

Optics,
Мисля, че отговор на въпросите ти можеш да намериш
тук:

http://desebg.com/2011-01-06-11-44-48/1021--desebgcom"

[optics]

Аз точно там четох преди да питам
За Берон и за някои други - явно се разсеях, та не стигнах до отговорите.

Законът за досиетата не предвижда възможност отделни лица да проверяват по тяхно усмотрение други лица. Например, вие не можете да поискате от комисията да провери дали вашия началник или съсед е бил сътрудник на ДС.

[optics]

[Ivan1007]

Аз точно там четох преди да питам
За Берон и за някои други - явно се разсеях, та не стигнах до отговорите.

Законът за досиетата не предвижда възможност отделни лица да проверяват по тяхно усмотрение други лица. Например, вие не можете да поискате от комисията да провери дали вашия началник или съсед е бил сътрудник на ДС.

Аз не искам да получа информация за това кой ме е топил и за какво. Това общо взето се знаеше - особено по месторабота и във ВУЗ. Членовете на БКП си бяха доносници по устав, а другите също се знаеха.

Вуйчо ми беше проверявал неговото досие в ДС, за да установи това което знаехме тъй или иначе, че бащата на комшийчето с което сме отрасли заедно и продължихме да сме заедно през ваканциите до късна тинейджърска възраст беше доносничил редовно кога вуйчо е слушал BBC и Дойче Веле - те се слушаха редовно всяка вечер всъщност.
Подобни мърсотии тогава бяха нещо "нормално" за ненормалната система, в която живеехме
Комшията не е между живите след като преди това погреба дъщеря си преди да е навършила 45.

[Ivan1007]

Тези пък се знаеха най-добре.
Особено при командировки и работа в чужбина "куките" бяха ясни на всички. Те не се и криеха.