Наследството на Соца

[Koko]

Канака ми върна и още един ужасен спомен - бригадите. Това си беха концлагери направо.

Работа ангария за държавата, при това при почти военни порядки.

[agent Ozo]

Така си беше, Коко. Прав си.
Ето ви и как протича 1 г. от живота на 15-годишно момиче през мрачните времена на соца според нейния личен дневник.
Един нескончаем ужас, направо.

Януари
6 – Зала „Универсиада” концерт на група Сигнал от 19.30 ч.
9 – Пулсиращи ноти повторение от петък „Любовта не пита”
15 – Раздаване на учебниците, успех 5.60, край на училище
16 – На Варна и Златни Пясъци

17 – Дискотека в хотел „Велико Търново”, на басейн в хотел „Интернационал”
19 – на Планетариума
20 – разходка из Варна, мач 8-5 за ССТ, запознах се със Станимир
21 – в Толбухин, цигари „Бридж”
22 – Куклено шоу, дискотека в ресторанта
23 – Мелодия на годината „Телефонна любов”
24 – ядохме мелба, дискотека в ресторанта на хотел „Интернационал”
29 – изпитаха ме по геометрия 5


Февруари
4 – концерт на Сигнал и Тангра в зала „Универсиада”
7 – концерт на ФСБ
8 – контролно по геометрия 4.50
10 – география 5
11 – на библиотека
12 – на кино „Млада гвардия” от 16 ч. „Човек не съм убивал”


13 – на гости на Елка
16 – руски език 6, татко имаше рожден ден
18 – история 6, Сигнал на запис в „Студио младост”
19 – контролно по алгебра 5.50
24 – английски 6
25 – взех плаката на Сигнал от Клара
27 – на кино „Млада гвардия” от 16 ч. „Ако те има”
28 – по центъра

Март
1 – картички до София Баба Марта
2 – свободен по Трудово
4 – брат ми има рожден ден, става на 8 г.
7 – изпратих телеграма
10 – химия 6. По „Музикална стъблица” казаха, че започва новата обиколка на Сигнал в страната, след концертите в Ловеч и Русе до 20 март ще гостуват и в Толбухин и Варна.
14 – купиха ми обувки
15 – писмо от Мария
18 – разболях се от гнойна ангина и не ходих на училище
20 – оздравях
22 – биология 6

26 – физика 6
28 – получих автограф от Сигнал 15.35 ч.
30 – писах писмо на Сигнал, Марчела имаше рожден ден

Април
4 – с Люблена и Тончо по центъра
5 – сутринта на библиотека, пуснах пощенската картичка за „Хоризонт за вас и концерт по желание”
6 – прочетох книгата „Алиби”
7 – на кино „Херсон” на „Мярка за неотклонение” от 16 ч.
9 – къпах се, учих
10 – Севда ми донесе плочата на Сигнал от София, слушах я, „Щастливец” в „Хоризонт за вас” 16.42 ч.
11 – англ. ез 6
12 – ходих с Габа по центъра
15 – купиха ми колело
16 – решавах задачи

Май
1 – на Манифестация, в дядови след обяд
2 – на хижата
3 – български език 6
4 – по трудово кройка на пола
6 – идваха 4 а курс от Икономиката, донесоха 33 карамфила
7 – трудова в училище
8 – Левски Спартак-ЦСКА, абитуриентски бал на икономическия техникум, майка ми донесе афтограф на ФСБ

9 – Маршова песен-Дарини бяха на 1 място
10 – Майка на 20 май заминава за СССР, правих си снимки
11 – ходих в работническата болница, шихме полите
13 – занесох си блузата да се крои и панталона
22 – на рожден ден на Дара, купувах й подарък предния ден
23 – ходих в гората с маминка и дядо
24 – на манифестация, после у дядови, той има рожден ден 70 години, вечерта излизахме с Дара
28 – тръгнах за София, във влака „Щастливец”, „Ела” и „Може би”
29 – във Владови в Горна баня, следобед с Владко на абитуриенти, запознах се с Тони, Божидар, Лорка, Надя, Марина, Гергана, Сашо и много други, пихме кафе
30 – сутринта с Жоро по центъра, видяхме къде живее Румен Спасов от Сигнал, спахме в леля Снежа

Юни
2 – стояхме на пост в училище на паметника на Никола Вапцаров
4 – Ема идва в нас, Илиана има рожден ден
8 – оформиха ме по руски, по морал и право и по история
10 – имахме 2 свободни, по химия ми оставила 6

11 – бяхме следобед на училище, събраха ни бележниците, пяхме в училище
12 – излизахме с Дара в градската градина на младежко увеселение
14 – ходихме във Варна
15 – ВАКАНЦИЯ
20 – майка си дойде от СССР
21 – пуснах колет на Руслана, предложиха Сигнал в „Песни на седмицата”
22 – ходих в училище за дипломите, вуйчови идваха в нас
24 – излизахме с майка по магазините
25 – ходихме на лозето


Юли
6 – ходих в Дубини, а после бяхме по центъра
8 – гледахме филма „Кукла на верига”
10 – с Ема на „Да се влюбиш отново”
13 – правихме гъбки
14 – телеграма за Жеравна
15 – приготвях си багажа, къпах се, гледах „Студио младост”
16 – тръгнахме за Варна, ходихме в татковите братовчедки
17 – на плажа
18 – тръгнах за Жеравна, посрещнаха ме в Котел, играхме на Кент Купе


19 – на Добромерица, на карти
20 – на карти, гледахме „Нана”
21 – на магазина, на карти, на „Извънземни същества в Сен Тропе”
22 – на разходка за гъби, получих от Дара картичка
23 – на язовира за риба, ходихме да гледаме луната
25 – вечерта до Добромерица, а после из село
26 – в дола
27 – на Катунищката чешма
28 – на Аперитива
29 – друсахме сливи, правихме си снимки, вечерта на карти
31 – тръгнахме за Шумен, Дара се върна от екскурзионното

Август
3 – в училище на бригада, след обяд на работа
4 – на работа
7 – тръгнах за бригадата
8 – забава
9 – пуснаха ни вкъщи, вечер на четвърти отряд
10 – на работа
13 – купих си „Диско спектър” има песен на Сигнал
14 – празнувахме юбилея на дядо 80 години
15 – на бригада
17 – на мач Шумен-Хасково 3-1

21 – бяхме в Младежкия дом, вечерта в лагера
23 – на работа
24 – на мач Шумен-Локомотив Сф 3-1
25 – ходихме да караме коли
26 – закриване, забава
27 – пуснаха ни вкъщи





Септември
2 – на „Империята отвръща на удара”
5 – на бригада на ябълки
9 – на манифестация с майка
10 – в гората


14 – не ходих на бригада, Ема дойде
15 – за парите 44 лв.
20 – не бяхме на бригада
24 – забава в Младежкия дом и Диско маратон в Летния театър
25 – с Дара на Художествена самодейност
30 – купиха ми пола




Октомври
1 – Тракия-Шумен 2-2
4 – чистихме в училище, вечерта се разхождахме с Ема и Севда
6 – тръгнахме от Шумен в Търново, Боженци, вечерта в Плевен
7 – разхождах се из Плевен
10 – откривахме учебната година


16 – сутринта на поход, след обед леля Пепа и вуйнини бяха в нас
19 – Сигнал „Думите”
25 – заваля дъжд
27 – ходихме с Ема да се отчитам, имахме 3 часа, купих 2 билета за маратона
29 – сутринта на клетва на Жоро, на обяд във вуйнини




Ноември
2 – в радиоклуба
3 – на електротехника
4 – свободен по география и английски
6 – на рожден ден на Севда

7 – писах за Ахил
9 – купих си обувки, на театър
11 – майка си купи боти
16 – на лабораторно, взех си снимките
17 – в картинната галерия

Декември
4 – Избори
7 – патронен празник, на „Елвис” с Петя
18 – на театър „Архангелите не играят флипер”
25 – празнувахме нова година в студентската дискотека

[IFF]

Това манифестациите верно си беха голем тормоз. Изкарваха ни насила от домовете с бой и крясъци, а след това по улиците можеше да срещнеш единствено тълпи хора с посърнали и уплашени физиономии, които маршируват с изцъклени от ужас очи.
Ей на:


Мухич, глей па във Филибето що народ са успели да изкарат насила на манифестация.

Прав си, насила ни изкарваха.

[Павел]

Аз помня копърката 24 стотинки, серес-ките гърци я помнят 50 цента, аз помня 1000 лв "заплата" на месец (равносилно на 10 000 днес) , други, с вишо, помнят месечна заплата 175 лв, щото според изтънчения им вкус копърката миришела

Копърката, че миришеше не беше проблем, ако не я ядеш.

Куфарите търговци смърдяха - на прокиснато и милиционер.

Куфарните търговци ухаехме на Бьорн Борг от Кореком, фабрикантите воняхте на Тройной, или в най-добрия случай на Олд Спайс; дори циганките ви избягваха

[Ivan1007]

Озо ти сериозно ли си вярваш? На това дето ти го плещиш дори махащите от трибуната не вярваха.
Я да видим какви са били отзивите когато през 1987 ма отмениха манифестациите - източника е документ на ЦК на БКП, не американското посолство, BBC или някоя от "вражеските " радиостанции.
Посреща се с огромно облекчение щото изкарвали хората насила - стр. 4та

[Ivan1007]

Аз помня копърката 24 стотинки, серес-ките гърци я помнят 50 цента, аз помня 1000 лв "заплата" на месец (равносилно на 10 000 днес) , други, с вишо, помнят месечна заплата 175 лв, щото според изтънчения им вкус копърката миришела

Копърката, че миришеше не беше проблем, ако не я ядеш.

Куфарите търговци смърдяха - на прокиснато и милиционер.

Куфарните търговци ухаехме на Бьорн Борг от Кореком, фабрикантите воняхте на Тройной, или в най-добрия случай на Олд Спайс; дори циганките ви избягваха

Хахаха.
Смърдяха на ченге.

[Павел]

Аз помня копърката 24 стотинки, серес-ките гърци я помнят 50 цента, аз помня 1000 лв "заплата" на месец (равносилно на 10 000 днес) , други, с вишо, помнят месечна заплата 175 лв, щото според изтънчения им вкус копърката миришела

Копърката, че миришеше не беше проблем, ако не я ядеш.

Куфарите търговци смърдяха - на прокиснато и милиционер.

Куфарните търговци ухаехме на Бьорн Борг от Кореком, фабрикантите воняхте на Тройной, или в най-добрия случай на Олд Спайс; дори циганките ви избягваха

Хахаха.
Смърдяха на ченге.

Аз съм имал работа с ченгета, колкото ти си имал работа с жени, като изключим туркинята дето ти е кърпела НЕзелените чорапи

[Ivan1007]

Така си беше, Коко. Прав си.
Ето ви и как протича 1 г. от живота на 15-годишно момиче през мрачните времена на соца според нейния личен дневник.
Един нескончаем ужас, направо.

Януари
6 – Зала „Универсиада” концерт на група Сигнал от 19.30 ч.
9 – Пулсиращи ноти повторение от петък „Любовта не пита”
15 – Раздаване на учебниците, успех 5.60, край на училище
16 – На Варна и Златни Пясъци

17 – Дискотека в хотел „Велико Търново”, на басейн в хотел „Интернационал”
19 – на Планетариума
20 – разходка из Варна, мач 8-5 за ССТ, запознах се със Станимир
21 – в Толбухин, цигари „Бридж”
22 – Куклено шоу, дискотека в ресторанта
23 – Мелодия на годината „Телефонна любов”
24 – ядохме мелба, дискотека в ресторанта на хотел „Интернационал”
29 – изпитаха ме по геометрия 5


Февруари
4 – концерт на Сигнал и Тангра в зала „Универсиада”
7 – концерт на ФСБ
8 – контролно по геометрия 4.50
10 – география 5
11 – на библиотека
12 – на кино „Млада гвардия” от 16 ч. „Човек не съм убивал”


13 – на гости на Елка
16 – руски език 6, татко имаше рожден ден
18 – история 6, Сигнал на запис в „Студио младост”
19 – контролно по алгебра 5.50
24 – английски 6
25 – взех плаката на Сигнал от Клара
27 – на кино „Млада гвардия” от 16 ч. „Ако те има”
28 – по центъра

Март
1 – картички до София Баба Марта
2 – свободен по Трудово
4 – брат ми има рожден ден, става на 8 г.
7 – изпратих телеграма
10 – химия 6. По „Музикална стъблица” казаха, че започва новата обиколка на Сигнал в страната, след концертите в Ловеч и Русе до 20 март ще гостуват и в Толбухин и Варна.
14 – купиха ми обувки
15 – писмо от Мария
18 – разболях се от гнойна ангина и не ходих на училище
20 – оздравях
22 – биология 6

26 – физика 6
28 – получих автограф от Сигнал 15.35 ч.
30 – писах писмо на Сигнал, Марчела имаше рожден ден

Април
4 – с Люблена и Тончо по центъра
5 – сутринта на библиотека, пуснах пощенската картичка за „Хоризонт за вас и концерт по желание”
6 – прочетох книгата „Алиби”
7 – на кино „Херсон” на „Мярка за неотклонение” от 16 ч.
9 – къпах се, учих
10 – Севда ми донесе плочата на Сигнал от София, слушах я, „Щастливец” в „Хоризонт за вас” 16.42 ч.
11 – англ. ез 6
12 – ходих с Габа по центъра
15 – купиха ми колело
16 – решавах задачи

Май
1 – на Манифестация, в дядови след обяд
2 – на хижата
3 – български език 6
4 – по трудово кройка на пола
6 – идваха 4 а курс от Икономиката, донесоха 33 карамфила
7 – трудова в училище
8 – Левски Спартак-ЦСКА, абитуриентски бал на икономическия техникум, майка ми донесе афтограф на ФСБ

9 – Маршова песен-Дарини бяха на 1 място
10 – Майка на 20 май заминава за СССР, правих си снимки
11 – ходих в работническата болница, шихме полите
13 – занесох си блузата да се крои и панталона
22 – на рожден ден на Дара, купувах й подарък предния ден
23 – ходих в гората с маминка и дядо
24 – на манифестация, после у дядови, той има рожден ден 70 години, вечерта излизахме с Дара
28 – тръгнах за София, във влака „Щастливец”, „Ела” и „Може би”
29 – във Владови в Горна баня, следобед с Владко на абитуриенти, запознах се с Тони, Божидар, Лорка, Надя, Марина, Гергана, Сашо и много други, пихме кафе
30 – сутринта с Жоро по центъра, видяхме къде живее Румен Спасов от Сигнал, спахме в леля Снежа

Юни
2 – стояхме на пост в училище на паметника на Никола Вапцаров
4 – Ема идва в нас, Илиана има рожден ден
8 – оформиха ме по руски, по морал и право и по история
10 – имахме 2 свободни, по химия ми оставила 6

11 – бяхме следобед на училище, събраха ни бележниците, пяхме в училище
12 – излизахме с Дара в градската градина на младежко увеселение
14 – ходихме във Варна
15 – ВАКАНЦИЯ
20 – майка си дойде от СССР
21 – пуснах колет на Руслана, предложиха Сигнал в „Песни на седмицата”
22 – ходих в училище за дипломите, вуйчови идваха в нас
24 – излизахме с майка по магазините
25 – ходихме на лозето


Юли
6 – ходих в Дубини, а после бяхме по центъра
8 – гледахме филма „Кукла на верига”
10 – с Ема на „Да се влюбиш отново”
13 – правихме гъбки
14 – телеграма за Жеравна
15 – приготвях си багажа, къпах се, гледах „Студио младост”
16 – тръгнахме за Варна, ходихме в татковите братовчедки
17 – на плажа
18 – тръгнах за Жеравна, посрещнаха ме в Котел, играхме на Кент Купе


19 – на Добромерица, на карти
20 – на карти, гледахме „Нана”
21 – на магазина, на карти, на „Извънземни същества в Сен Тропе”
22 – на разходка за гъби, получих от Дара картичка
23 – на язовира за риба, ходихме да гледаме луната
25 – вечерта до Добромерица, а после из село
26 – в дола
27 – на Катунищката чешма
28 – на Аперитива
29 – друсахме сливи, правихме си снимки, вечерта на карти
31 – тръгнахме за Шумен, Дара се върна от екскурзионното

Август
3 – в училище на бригада, след обяд на работа
4 – на работа
7 – тръгнах за бригадата
8 – забава
9 – пуснаха ни вкъщи, вечер на четвърти отряд
10 – на работа
13 – купих си „Диско спектър” има песен на Сигнал
14 – празнувахме юбилея на дядо 80 години
15 – на бригада
17 – на мач Шумен-Хасково 3-1

21 – бяхме в Младежкия дом, вечерта в лагера
23 – на работа
24 – на мач Шумен-Локомотив Сф 3-1
25 – ходихме да караме коли
26 – закриване, забава
27 – пуснаха ни вкъщи





Септември
2 – на „Империята отвръща на удара”
5 – на бригада на ябълки
9 – на манифестация с майка
10 – в гората


14 – не ходих на бригада, Ема дойде
15 – за парите 44 лв.
20 – не бяхме на бригада
24 – забава в Младежкия дом и Диско маратон в Летния театър
25 – с Дара на Художествена самодейност
30 – купиха ми пола




Октомври
1 – Тракия-Шумен 2-2
4 – чистихме в училище, вечерта се разхождахме с Ема и Севда
6 – тръгнахме от Шумен в Търново, Боженци, вечерта в Плевен
7 – разхождах се из Плевен
10 – откривахме учебната година


16 – сутринта на поход, след обед леля Пепа и вуйнини бяха в нас
19 – Сигнал „Думите”
25 – заваля дъжд
27 – ходихме с Ема да се отчитам, имахме 3 часа, купих 2 билета за маратона
29 – сутринта на клетва на Жоро, на обяд във вуйнини




Ноември
2 – в радиоклуба
3 – на електротехника
4 – свободен по география и английски
6 – на рожден ден на Севда

7 – писах за Ахил
9 – купих си обувки, на театър
11 – майка си купи боти
16 – на лабораторно, взех си снимките
17 – в картинната галерия

Декември
4 – Избори
7 – патронен празник, на „Елвис” с Петя
18 – на театър „Архангелите не играят флипер”
25 – празнувахме нова година в студентската дискотека

Озо,
Тов го е писал някой дето дори си няма и на идея, че на 15 ти януари не са се раздавали никакви учебници и никакъв край на училище не е имало и че учебната година не се открива на 10 ти октомври, а винаги на 15 септември.

[agent Ozo]

Tака е, Иван1007. Сал ти един знаеш каква е истината и я показваш, всички други лъжат.
Ето ви още малко лъжи от една друга нашенка - Павлина Джарова:

Днес Деси Т...то се опита да се направи на интересна като изреди това какво ни е взела демокрацията. Аз пък се напънах да изредя какво ни е донесла на тяхно място. Знам, че не съм изчерпала всичко донесено, но, както тя казва, „Моля допълвайте!“.
- Задължителната физзарядка - сега заменени с по некоя цигара или некоя линия бело.
- Кафето от цикория "Инка" - и сега го има, но булята май не ходи по бакалиите;
- Задължителното участие в манифестациите – сега заменени със задължително присъствие на митингите на ГЕРБ и платено протестърство;
- Бригадите по два пъти годишно – сега заменени с бригадите в САЩ, щото в България вече нема продукция за нормално работещите, камо ли за бригади;
- Двете години в казарма за мъжете – лошо, Седларов, лошо! И казарма няма, ама и армия няма! България е разграден двор, пък после що треперим от Турция;
- Руския автомобилен парк – сега заменен с коли втора и трета ръка от ЕС;
- Изходните визи – и Входни, и Входни, минке! Тях защо ги забрави? Затова вън от България са 3 милиона българи, от които ¾ млади хора, а границата я немат за нищо един болюк орки;
- Програмата "Время" на руски в петък по БНТ – сега заменена от целодневни, целоседмични новинарски програми на СNN, BBC и вся остольная сволоч соросоидна, начело с БТВ и Нова, като на десните-бесни телевизии нема и да се спираме;
- Задължителния руски филм след нея – заменен със задължителните американски помии дори на Коледа и Великден;
- Страха да не те чуят – я па тая! Тогава поне ни подслушваше само кварталният от ОФ-то. Сега си ни гледат и през телевизорите – кеф им на наш‘те, кеф им на х‘американците;
- Военното обучение в училище – заменено от бой свободен стил до смърт на едно от участващите лица или от убийство в паркова местност с прикриване от училищното тяло;
- Истмат, диамат, история на БКП – подменени от нова българска история с живот и битие на новите вождове;
- Цензурата – Хахахахахаха! ЕС създава комисариат за борба с публикациите за омраза, радио за борба с руската пропаганда, което радио ще предава на руски, а Меркел ще глобява с до 50 милиона евро социални мрежи, които допускат публикации от (уж) омраза. Ама що е това омраза и що е това фалшиви новини, едни ЕС(СР), Могерини и Деска знаят. Ама нема цензура иначе. Нема! Вика му се гобелсщина, минке!;
- Вицовете за Живков, Брежнев, Чапай и Петка, грузинците и арменците, чукчите... – грешиш, Деско, грешиш. И днес ги има, ама за тях вече са положителни, а вие и вашият вожд влезнахте на тяхно място в отрицателните;
- Трудовите войски за малцинствата и буржоазните семейства – сега нема никакви, минке, така че болката ти е малко едностранна, но разбираема – щяха добре да дойдат на мъжлето ти и да ги ползва безплатно в строителството;
- "Суперпродукциите" "Хан Аспарух" – И си остана суперпродукция. Сега и продукции немаме, имаме ситкомчета, които по-далеч от Трън и Малко Търново не се гледат;
- Вестниците, нарязани на парчета в тоалетните – те и сега стават само за там, хеле пък кога са ви виснали физиономиите на първа страница;
- Универсалната миризма в същите – Миличка, никой не ти е крив, че у вас хигиената е била на ниво „универслана“ тоалетна;
- Ленинските съботници – подменени със зелени съботи или инициативи ту на БТВ, ту на Нова за почистване на околоблокови пространства и паркове;
- Доброволните отряди – объркАла си се, забравила си Коиловци и натупаните френски тюленчета, минке. Пропускаш Динко, Петко и т.н. доброволци по границата;
- Дисидентите – хахааа, да! Заменени са вече от соросоидите и управляващите опозиционери;
- Почивките с колеги в профсъюзните станции – я да не се пра‘иш? Не почивате ли с колегите си хрантутници у Евксиноград?;
- Индустриалните "гиганти", генериращи пушек и загуби (Кремиковци, Химко...) – загубите са в горния край на гръбначния ти мозък. Иначе пък си имаме търговски гиганти, които източват държавата непрекъснато, ама патки като теб чак до тама не фърлят;
- Непосилните външни дългове – Мооооля? Затова ли дългът от 3% нарастна при ГЕРБ на 27%, щото са ни по силите? Де гиди наглост неземна!;
- Плановете да се присъединим към СССР – заменени с планове да се присъединим към Турция;
- Храненето на смени – имаше хора и храна, хранеха се. Сега като нема първото, второто и да го има – кел файда;
- Партийните секретари – ами свършия, отидо'а у Парламента, но гледам вие произвеждате нови, та нема да се свършат дори там;
- Дружбата от векове за векове, която е като въздуха и слънцето... – подменени с дружбата с всички гей, култи и мулти общества, които са неразделна част европейските и евроатлантически ценности, които са като въздуха и слънцето за всеки соросоид;
- Комсомола – а на кого остави ГЕРБ-младежи, че дори и бебешко движение ГЕРБ?;
- Отечествения фронт – имаме си Валери Симеонов и Марешки, какъв Отечествен фронт ти трябва, дори нема да споменавам Славчо Червенобрежки;
- Страха от неочакван ядрен край на света – този страх никога не си е отивал, сега даже под вещото ръководство на НАТО е още по-осезаем;
- Задължителното гласуване на избори с един кандидат – подменено със задължителното гласуване на много кандидати, но чрез купен и корпоративен вот. А! И напечатани бюлетини + стотици резервни печати за евентуални подвижни секции, плюс черни чували с бели бюлетинки, влачени от народни представители;
- Митингите в подкрепа на смяната на имената на турците – подменени с шествията на ДОСТ и пряката намеса на Турция;
- Портретите на Живков и Брежнев навсякъде – споко, минке, всичко е наред, подменени са с портретите на вожда ви Бойчо Банкянски, даже и значки с лика му на ревера си носят разни инспектори, вместо идентификация, при проверка;
- Възможността да си купиш имота на турски "екскурзиант" на безценица – подменено е с възможността да ти откраднат имота за без пари с помощта на съдия изпълнител, без значение дали си българин, турчин, циганин, гагуз или патагонец;
- Невероятната скука на новините – подменен с натрапчивата негативност на същите и наглата назидателност в коментарите на едни и същи стари муцуни и наши кучи синове из медиите;
- Опашките за банани и портокали за Нова Година – ГМО-тата, минке, са създадени, за да нема опашки;
- "Скъпите магазини" за дефицитни стоки като маслини и мандарини – е, сега всички магазини са скъпи, а истинските мандарини и маслини, пак са си дефицитни, както и всички истински хранителни продукти. А тези, които ги има са на такива цени, че на един пенсионер не му стига пенсията, за да си купи две кила пилешко или свинско месо;
- Тридневните траури при смъртта на съветските лидери – ше видим га са гътне некой европейски вожд, какви ще са траурите, за сега се държат дракусите;
- Корекомите за "вносни" стоки с твърда валута – и сега ги има, бульо, ама са в разделен вид: италиански прахове – директен внос, френска козметика – директен внос и т.н., щото онова, което е в смесените „корекоми“ от типа Кауфланд, Била и т.н. в повечето случаи е или ГМО или ерзац продукт от вашите европейски приятелчета – пак срещу твърда валута;
- Презаписите на касетки от плочи, донесени някак от зад "Желязната завеса" – да беше си пускала радиото навремето, сега не би писала глупости;
- Номенклатурата – Йохохо и бутилка ром! Те такава баш номенклатикура като вашата даже и бай Тошо не можа да завъди;
- Бозата от 6 стотинки – боза има, ама за 6 стотинки вече наистина нема;
- Лагерите: детски, бригадирски, затворнически – нема ги, щото окрадохте, пардон, приватизирахте, сградите и терените, та педя неокрадено не остана;
- Киселото мляко от 23 стотинки – остави стотинките, минке, млякото го нема, сега сме на палмово масло за лев и 23;
- Бял хляб за 40 стотинки – и него го нЕма, за сметка на това хляб с набухватели, колкото щеш;
- Салам "Петрохан" (скъп беше). Същото важи за "Закуска" – радвай се на соята, дето сега я пробутват по магазините на целокупното българско население под същите наименования.
- Марципана от соя – тогава само марципана беше от соя, а сега не стига за марципан. Продава се под формата на месни продукти - кеф ти луканка, кеф ти салам, кеф ти кебапчета;
- Мавзолея и мумията в него – че малко ли мумии клечат из телевизиите, които заприличаха на мавзолеи на прехода и антикомунизма?;
- Жителството – жители няма, минкеееее, жители, тук е по-големият проблем;
- Пропуските за граничните райони – затова из България шета всякаква паплач наименовала се „бежанец“;
- "Евиния" плаж – и за к‘во ти е, като всека медия вече „Евин“ плаж, а плажовете ги концесионирахте;
- Детската асамблея "Знаме на мира" – То откак дойдоха вашите на власт по света, мир има ли, че знаме търсиш. Децата си имат фейсбук и шалготеки, дето се кълчотат, нема нужда от асамблеи, дето я ги забележи некой педофил, я не;
- Полякините, продаващи "Нивея" и "Бич може" – Имаме си други продавачи – кеф ти ганджа, кеф ти екстази, кеф ти някаква друга благинка, която замайва главата далеч по-добре от парфюма;
- ГДР – тъй, минке, нема го, ама немците вече са на път да си имат СДАЩ (съединени демократични арабски щати);
- Дружинните ръководители – ама си имаме Деска, Цецка и Цветка;
- Масовото писане на доноси – нема нужда при това масово подслушване и масово развяване на СРСта. Кой точно може да се конкурира с тях?;
- Режима на тока и водата – аха, нямаме си, само дето сега му викат планови ремонти, аварийни ситуации или претоварване на мрежата;
- Панелното строителство – ами има панелно саниране, за строителството още не сте дорасли;
- Невъзвръщенците – Лъжеш, минке, лъжеш! 3 милиона българи са зад граница, излезли последните 20 години. Колцина ще се върнат? Онези в ковчезите не се броят;
- Младостта – тя младостта не е проблем, бульо, старостта е тази, която не е обещана на всички. Да остарееш е привилегия, без значение къде какво те сърби през младостта.
- Как човек да не се умили? Моля допълвайте! - Ама верно, как да не се умили! Толкова глупости накуп не само умиляват, ами от умиление човек подхожда към умилителя като към ментално изостанало недорасляче...
Но пък аз сега ще допълня, щото много ма умили, ама за новото време. Та какво още си нямаме?
- 2/3 от блоковете на АЕЦ Козлодуй, Мариците, Плама, Видахим, Нефохим и още мнооого други фабрики и заводи. Едни затрихте, други подарихте, пардон, приватизирахте. Трети окрадохте.
- Нямаме си златните и сребърните метали, щото ги дадохте на концесия на Дънди, мънди и брат му и всичко се изнася от страната.
- Нямаме си Енерго и ВиК, но пък си имаме дружества-концесионери, дето шефовете им вземат десетки хиляди лева месечни заплати, все едно са със стомасите на Алф.
И още си имаме:
- Пропадащи части от пътни тунели;
- Падащи стълбове (върху улиците и колите)
- Пропадащи мостове;
- Неизборим брой дупки по нови магистрали;
- Падаща изолация от последното държавно саниране;
- Ваксини убийци, внесени от последното държавно правителство;
- Нов 18-милиарден дълг;
- Банки с милиарди годишни печалба и банкери, дето наричат, тези, дето им изкарват парите, мързеливци и искат да ги накарат да работят до 70 годишна възраст.
- Унищоженото здравеопазване;
- Съсипаното образование;
- Липса на сигурност и държавност;
- 700 милионера – повечето бивши БКП-ейци;
- И най-вече Геноцид! И все още народ, който до 50 години ще се е стопил наполовина, а до 200-300 години ще изчезне (по данни на ЦРУ и Стратфор).
Това стига ли като допълнение?

[ivandaman]

Озо, На мен ми направи впечатление че фенката на сигнал се изкъпа чак април месец ..

Майтапа настрани, като се замисля нашето детство въобще не беше лошо, въпреки системата. Поне имахме човешки контакт. Сегашните комуникират предимно онлайн и нямат много "social skills" при face to face communication.
Деншните деца имат много по-малко свобода според мен. Ние играехме на вън без да се притесняваме че некой ще ни отвлече изнасили и прочие.. Днешните не може да ги оставиш сами защото има сериозна опасност child protection services ще довтасат..

[Ivan1007]

Канака ми върна и още един ужасен спомен - бригадите. Това си беха концлагери направо.

Почти концлагери.
В края на 70-те и началото на 80-те в селата бяха останали главно пенсионери и селското стопанство се крепеше на принудителния труд полаган от ученици, студенти, войници и работницивилни и служители.
8 и 9 ти клас по 1 месец в учебно време, 16 и 17 годишни по 1 месец през ваканцията и 1 в учебно време.
Лагер с помещения за по 70-80 човека с постелки като от концлагер.
Два комлеката дрехи. Работни дочени, които след втори ден работа на полето са мръсни като парцали за чистене на пода, но се изпират само веднъж на седмица. Втори чифт "парадни/всекидневни" които въобще не се перат цял месец.

Работата - скубане на зрял боб на ръце. Ръцете в кръв щото като напече слънцето шушулки те те са като ножове. Ставане за тази цел в 4, закуска полузаспали за да може в 6 да сме на текезесарската нива. Работа до 2, когато вече пече до смърт. Връщане и обяд в 3 после душ със студена вода да махне пепея малко и да облечеш другата униформа. Веднъж седмично под строй на кино на някой съветски филм. Вечерна проверка като в концлагер със сваляне на знамето и пеене на химна.
След два месеца се подписваш на 3 ведомости.
Първата за полагащото се възнаграждение - колкото ти напишат от счетоводството на ТКЗС. 2-3 лева на ден. Втората - удържаните пари за храната (медузи с консерви зелен боб, пиле в собствена перушина с ориз и подобни буламачи дето не ставаха за ядене и преживявахме на вафли, детски закуски и бисквити)
Два лева на ден. Третата ведомост за разликата между първа и втора ведомост - десетина лева, които "дарявахме" за някакъв партийно-комсомолски фонд .
Остатък за получаване - нула.
Това беше 9-ти за 10-ти клас.
10 за 11-ти същото сами дето не скубахме боб, а редяхме и връзвахме тютюн на летви с пирони за сушене и ги редяхме в сушилните на скелета с височина десетина метра. Командирите обаче бяха свестни за разлика от предната година та минаваме без строявания, проверки и подобни концлагерни порядки.

[optics]

Не бих казал, че съм обичал бригадите, (примерно сравнено с ваканция) но в спомените ми няма никаква омраза към тях.
Брал съм - Домати, грозде, чушки, праскови, памук, царевица и съм плевил соя. Копал съм тракийски грънци. Бил съм общак и бояджия в новопостроено училище. С изключение на последното, при което бяхме на общежитие на 5 минути пеш от нас, всичките други бригади ни бяха със спане в къщи. Сутринта отиваш в училище (с твои си дрехи и храна). Качват ни на рейсовете. За няма и полвин час сме на полето. На обед има почивка под сянката. Понякога, рядк, даваха храна, която никак не беше зле - печено пиле примерно. Който си изпълни нормата е свободен да се мотка. Няколко човека от класа си изпълнявахме нормите до обед. Към 4 сме пак на рейсовете и в 5 вече си в къщи окъпан. Мале каква черна вода пускаше. Особено ако сме се търкаляли по чернозема.
Това в гимназията. Преди гимназията съм работил (нали се искаха трудо-дни) в консервения комбинат - чистене на ягоди от дръжките - това не е тежка работа, но също и редене на буркани и консерви на палета. Консервите идват по поточна лента - не може да се заблееш. Сам трябва да си намираш палета и велпапе за между редовете. По 10-тина реда консерви се редяха на височина на палето с велпапе между всеки ред. Бяхме двама на същата възраст - най-много веднъж на ден да са ни "менажирали". Понякога ставаше трагикомична ситуация като във филма на Чарли Чаплин дето работеше на поточна линия. Щото консервите не спират, а френда е отишъл да търси велпапе и още не се е върнал, и няма къде да ги слагаш... да не говорим па ако от бързане си слагал накриво и цялото наредено пале с консерви вземе че се срути. 12 годишни хлапета бяхме. На това специално се записах сам - че да изкарам някой лев. Отекато като провереше всичко и ни даваше бележка колко сме изработили тоя ден. Накрая (на двете седмици) отидохме да занесем всичките събрани бележки и ни дадоха парите.

Сега една добавка към "какво изгубихме":
http://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto ... 1204978289"

[Павел]

Aбе каквито и архивни документи и статистики да вадите, не може да промените факта, че народът едно време се чувстваше по-сигурен и защитен от днес.
Пък нека да е било и заради липсата на информация за престъпленията.

Направо настръхвам от ужас сега като се сетя каква лесна плячка сме били за престъпниците, вярвайки, че такива няма. Как сме оцелели, не ми е ясно.

Чувствал си се ти по-защитен, с пищова под възглавницата
Народа се страхуваше и от криминалните престъпници и от милицията дето уж трябваше да го пази, а всъщност пазеше главно власта на държавните престъпници комунистите.

На народа направо му тракаха зъбите, всеки път като минеше покрай кварталното, а като видеше патрулките, се криеше по входовете докато смъртната опасност отминеше. Като деца играехме до по тъмно на вън, не наглеждани от никого, само щото всяко дете беше запасало по едно чифте пищови на кръста. Пак по тая причина, ходехме и се връщахме сами до и от училище още от първи клас. По време на междучасията не ни пускаха на двора, ако нямаше по една учителка на 10 деца да ни наглежда. После от 12 до 6 си стояхме сами в къщи, благодарение на блиндираните врати, решетките по прозорците, алармените системи и флоберките в коридора. Баща ми имаше под възглавницата не пистолет, ами Калашник, само благодарение на който оцеляхме.

[Ivan1007]

Озо, На мен ми направи впечатление че фенката на сигнал се изкъпа чак април месец ..

Майтапа настрани, като се замисля нашето детство въобще не беше лошо, въпреки системата. Поне имахме човешки контакт. Сегашните комуникират предимно онлайн и нямат много "social skills" при face to face communication.
Деншните деца имат много по-малко свобода според мен. Ние играехме на вън без да се притесняваме че некой ще ни отвлече изнасили и прочие.. Днешните не може да ги оставиш сами защото има сериозна опасност child protection services ще довтасат..

Щото е ходила на басейн през януари в хотел "Интернационал" на "Златни Пясъци" След това през април се е изкъпала и после на 15 юли. То верно че имаше режим на водата де.
Шумен-София си беше един ден път в едната посока, но момичето не пропуска концерт в "Универсиада" и "Фестивална" 6 ти януари, 4та и 7 ми февруари, 28, 29 30 май.
Отделно другите размотавания през цялата година къде ли не.
8-ми срещу девети клас е ходила на бригада с преспиване, ама друг път.
Бяхме млади диви и щастливи тогава и намирахме начин да се забавляваме дори и в казармено-концлагерна обстановка на бригадите. Приемахме го като необходимо зло от което нямаше измъкване.

[Ivan1007]

Не бих казал, че съм обичал бригадите, (примерно сравнено с ваканция) но в спомените ми няма никаква омраза към тях.
Брал съм - Домати, грозде, чушки, праскови, памук, царевица и съм плевил соя. Копал съм тракийски грънци. Бил съм общак и бояджия в новопостроено училище. С изключение на последното, при което бяхме на общежитие на 5 минути пеш от нас, всичките други бригади ни бяха със спане в къщи. Сутринта отиваш в училище (с твои си дрехи и храна). Качват ни на рейсовете. За няма и полвин час сме на полето. На обед има почивка под сянката. Понякога, рядк, даваха храна, която никак не беше зле - печено пиле примерно. Който си изпълни нормата е свободен да се мотка. Няколко човека от класа си изпълнявахме нормите до обед. Към 4 сме пак на рейсовете и в 5 вече си в къщи окъпан. Мале каква черна вода пускаше. Особено ако сме се търкаляли по чернозема.
Това в гимназията. Преди гимназията съм работил (нали се искаха трудо-дни) в консервения комбинат - чистене на ягоди от дръжките - това не е тежка работа, но също и редене на буркани и консерви на палета. Консервите идват по поточна лента - не може да се заблееш. Сам трябва да си намираш палета и велпапе за между редовете. По 10-тина реда консерви се редяха на височина на палето с велпапе между всеки ред. Бяхме двама на същата възраст - най-много веднъж на ден да са ни "менажирали". Понякога ставаше трагикомична ситуация като във филма на Чарли Чаплин дето работеше на поточна линия. Щото консервите не спират, а френда е отишъл да търси велпапе и още не се е върнал, и няма къде да ги слагаш... да не говорим па ако от бързане си слагал накриво и цялото наредено пале с консерви вземе че се срути. 12 годишни хлапета бяхме. На това специално се записах сам - че да изкарам някой лев. Отекато като провереше всичко и ни даваше бележка колко сме изработили тоя ден. Накрая (на двете седмици) отидохме да занесем всичките събрани бележки и ни дадоха парите.

Сега една добавка към "какво изгубихме":
http://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto ... 1204978289"

Аз и двата пъти бях на 50 км на лагер с преспиване на летните бригади. Иначе тия в учебно време бяха любими щото не учехме. Кофти беше, ако завали и тогава за няколко дена пак училище. И само чакахме да се оправи времето. Спомням си, че имаше една чистачка с книгата за наредбите ги разнасяше да се четат в час - щом се появеше и ни намигнеше наставаше дива радост. Летните бригади обаче бяха дърво - не стига че учехме вече до 30 ти юни и от оставащите 2 месеца и 14 дни до тръгване на училище един месец концлагер с каторга хич не ми харесваше.
Иначе като пионерче имахме поръчения за лятото с 6 мисля трудови дни. Тях ги правех с кеф с дядо на село- бране на ягоди или сливи в ТКЗС. Големия зор беше старата хартия и желязо. С хартията някак си се оправяме -вестници, списания, тетрадки. Ама желязо откъде да им намеря?
Червях се пред другарката дружина, после баща ми взе въпроса присърце и докарваше бракувани тръби от сондите.
Опс ... щях да забравя билките. Искаха лайка, ама ставаше и с липа, което ми беше по-лесно и интересно.