Дата и час: Вто Сеп 19, 2017 11:20 am

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Да се знае!
МнениеПубликувано на: Чет Яну 07, 2016 5:58 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Мар 04, 2006 3:45 am
Мнения: 252
Местоположение: Montreal
Цитат:
Няма по-черна дата в най-новата история на България от 9 септември 1944. Датата, на която с помощта на съветската армия 17 часа след нахлуването є в България бе извършен преврат и властта бе заграбена от комунистите.
Тъмночервен мрак покри хубавата ни Родина, в който взеха надмощие най-низките човешки страсти – завист, отмъстителност, омраза, жестокост.
Комунистите знаеха, че войската, по-специално командният є състав и особено офицерският корпус, е най-опасният им враг. Но те въпреки че се страхуваха от него, не можеха, а знаеха и че не трябва да го ликвидират изцяло и веднага, тъй като нямаха кадри от свои съмишленици, с които да го заменят, за да водят войната, която обявиха на Германия. И изпратиха войската ни да се бие срещу германците, като гонеха три цели. Първо, да създадат престиж на комунистическото ръководство на държавата. Второ, на основание дейното ни участие във войната срещу Германия след нейното завършване България да бъде призната от победителите за съвоюваща страна. И третата цел, за момента може би най-важната – войската и нейните командири – офицерите, да бъдат пратени далеч от страната и да бъдат ангажирани в бойни действия, които да им отнемат възможността да реагират и да противодействат на комунистите, когато разчистват сметки с противниците си и налагат с терор властта си.
От поставените цели те постигнаха само тази – третата. Българският народ обаче плати скъпа цена – 34 548 убити и ранени млади хора и огромни финансови средства за тяхната безсмислена и безрезултатна така наречена Отечествена война.
Офицерите дадоха най-голям процент убити – два пъти по-голям от този на всички убити български воини в тази война. И това е най-голямото, но и най-скръбното, жестоко и кърваво доказателство за проявените от тях чувства на дълг и жертвоготовност.
И наистина, офицерите взеха участие във войната само защото Родината ги призова да є осигурят чрез нея статут на съвоюваща страна, колкото и малка да беше вероятността за това. И те откликнаха на този зов, независимо че Родината в момента се управляваше от комунисти.
Военният министър генерал Дамян Велчев направи опит да помогне на колегите си офицери, като издейства прословутото 4-о постановление на МС, с което се освобождаваха от отговорност за минали деяния офицерите, взели участие в Отечествената война. Но още със самото оповестяване на постановлението комунистическата партия се обяви против него, организира митинг и „по волята на народа“ то беше анулирано.
За да поставят офицерите под пълен свой контрол, а и за да назначат на платени длъжности привържениците си, комунистите създадоха във всички поделения от рота нагоре освен войнишки комитети и институцията „политически офицери“ с длъжност „помощник-командир“. Тяхната основна задача беше да шпионират строевите командири – офицерите, а също да следят настроенията сред войниците, за да може навреме да се откриват „вражески“ изказвания, действия и тенденции и да се вземат мерки срещу тях.
В голямото си мнозинство помощник-командирите бяха прости и озлобени хора, които поради невежеството и мнителността си бяха в постоянен конфликт с командирите си. Всяка заповед на командира, преди да бъде изпълнена, трябваше да бъде одобрена от тях. Това нарушаваше основния принцип във войската – единоначалието. Ето защо помощник-командирът или политическият офицер беше един вреден придатък, чуждо тяло във войската, което рушеше дисциплината и намаляваше боеспособността є.
Въпреки пречките и унизителните условия, при което беше поставено,
офицерството изпълни с достойнство дълга си
и изнесе на плещите си и тази т. нар. Отечествена война със своето умение, професионализъм, дисциплинираност и саможертва.
И какво получи в замяна?
Още в навечерието и в първите дни след 9 септември 1944 комунистите в цялата страна започнаха невиждани по своите размери, жестокост и отмъстителност погроми върху всички, които по какъвто и да е повод бяха предизвикали в миналото тяхното недоволство и завист или които в момента застрашаваха и представляваха потенциална опасност за тяхната власт.
Жертви на развихрилия се терор станаха повече от 30 хиляди души, избити по най-зверски начин само в първия месец и половина след злокобната дата.
При тези набези на комунистическите шайки в жилищата на жертвите се извършваха безсрамни обири под формата на обиски, а също и изнудвания на близките им за пари с лъжливи обещания за тяхното освобождаване.
Важен обект на тези акции бяха офицерите, от които за периода септември – ноември 1944 бяха арестувани 1050 души.
Между избитите бяха ген. Атанас Стефанов, командир на IV армия, застрелян в Луковит на улицата, ген. Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери, хвърлен от V етаж на Държавна сигурност.
Много показателен за безграничната жестокост и подлост, с която започна и се провеждаше унищожването на офицерството, беше случаят в Хасково.
Партизани и политически затворници от този край правят предложение на командира на Хасковския полк полковник Велико Маринов да се организира официално побратимяване между тях и войската. Основанията са, че досега изключителни обстоятелства са ги поставяли с оръжие в ръка един срещу друг, но новата народна власт иска да ги обедини и да ги поведе заедно срещу общия враг – фашизма.
Предложението е прието. Пред щаба на полка са построени партизани, войници и офицери. Очаква се идването на командира на полка. Но когато той излиза от щаба с група офицери, започва съвсем изненадващо стрелба с шмайзери, след което на плаца лежат труповете на командира полк. Маринов, на кап. Иван Чукурлиев, пор. Начо Гюлмезов и на още 6 души офицери и подофицери.
Денят е 13 септември 1944, 16 часа. Мисля, че всякакъв коментар е излишен.
Не е възможно да се опишат всички подобни случаи. Но заедно с тези единични своеволни акции комунистите изработиха подробна и по-продължителна програма за пълния разгром на заварения офицерски корпус, принадлежащите към който бяха наричани с омраза и злоба „царски“ или „фашистки“ офицери.
Дългосрочността на програмата се налагаше само от актуалната за тогавашния момент задача – започването на бойни действия срещу германците, за които комунистите нямаха никакви подготвени кадри, но и от необходимостта част от това предопределено за унищожаване офицерство да бъде оставено по-дълго време на служба, за да обучи техните кадри.
Разбира се, удължаването на процеса за ликвидиране на българските офицери съвсем не попречи на неговото неотклонно, стриктно и жестоко провеждане, което се извърши на няколко етапа.
След вандалските избивания без присъди беше поставена за изпълнение следващата точка от програмата – т. нар. народен съд, една напълно противоконституционна по правомощия и състав институция, която включваше пак убийства, затвор и материално ограбване, но вече постановени и оформени с някакви присъди.
Този съд осъди 292 офицери. Ето само някои от тях, получили смъртни присъди и екзекутирани:
Генерал княз Кирил Преславски – регент
Ген. Никола Михов – регент
Ген. Теодоси Даскалов – министър на войната
Ген. Трифон Трифонов – началник на щаба на войската
Ген. Никола Наков – командир на I армия
Офицерите от Щурмовото артилерийско отделение – командира майор Иван Стоянов, кап. Димитър Пангаров, пор. Димитър Церовски и много други.
Общо избити без съд и присъда бяха повече от 35 души.
След като през 1945 дейността на „народния съд“ беше прекратена, съдебните преследвания продължиха чрез обикновените съдилища. Много офицери бяха осъдени на дългогодишен затвор, а полк. Антон Кръстев – на смърт, по съдебните процеси за формиране на антикомунистически организации, известни като „Цар Крум“, „Военен съюз“ и „Неутрален офицер“. Тези процеси се използваха за масова разправа с офицерите. Само „Неутрален офицер“ включваше към 120 обвинени.
При планомерното провеждане на програмата за разгрома на офицерите най-голям брой от тях бяха засегнати от уволненията. Така например до края на т. нар. Отечествена война бяха уволнени 956 офицери. Най-масовите уволнения обаче бяха извършени през 1946 с мотивировките „за груби фашистки прояви“ и „в интерес на службата“. Те обхванаха 1887 офицери.
Крайно недостоен и унизителен беше начинът, по който уволненията ставаха достояние на засегнатите офицери: те научаваха за тях преди всичко от дългите списъци с имената им, отпечатани в органа на комунистическата партия в. „Работническо дело“. Едва доста по-късно им беше връчвана заповед за това по служебен път.
Последните единични остатъци от разгромения вече „царски“ офицерски корпус бяха уволнени през 1958.
Но програмата не приключи с тяхното уволнение. То не беше достатъчно. Те трябваше да бъдат смачкани и обезвредени и като граждани. Защото комунистите знаеха, че тези хора, възпитани в родолюбие, достойнство и почтеност, никога няма да възприемат техните нереални, неосъществими и безнравствени идеи и практики. И затова след уволнението им от войската много от тях бяха пратени в концентрационни лагери или изселвани от местожителствата им и въдворявани в малки градове и села с целите им семейства.
Така например само в концентрационния лагер „Белене“ през периода 1951-1953 имаше 92 офицери, между които ген. Иван Вълков – бивш министър на войната, ген. Васил Баларев, полковниците Игнат Младенов, Светослав Будинов, Георги Преславски, Димитър Младенов, Христо Бърдаров – адютант на НВ цар Борис III.
А изобщо преминалите през различните комунистически концлагери офицери възлизат на не по-малко от 300 души.*
Формални основания за жестоките мерки спрямо офицерите бяха шаблонните, голословни и недоказуеми обвинения, че са фашисти, врагове на народа и че говорят против властта. А истинските причини всъщност бяха да се съсипят те и семействата им, а жилищата им да бъдат дадени на „заслужили другари“.
Във всички тези случаи съвсем ясно личеше безчовечната тенденция – колкото е по-голяма личната таргедия на „царския“ офицер, толкова по-добре.
Когато такива офицери кандидатстваха за работа или за следване в университета, щом се разбереше какви са били, веднага получаваха категоричен отказ. Затова немалко от тях, за да могат да изхранят семействата си, бяха принудени да стават хамали, каруцари, строителни и земеделски работници или общи работници по производителни кооперации и заводи.
Изобщо, съвсем няма да е пресилено, ако се каже, че цялата програма за разгрома на българското офицерство след 9 септември 1944 се изпълняваше напълно според чудовищната максима на Сталин –
„има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“
Затова „царските“ офицери бяха убивани, изтезавани, изпращани в концлагери, принуждавани на робски труд, изселвани, уволнявани.
На всички участници във войната и завършили средно образование беше дадено правото да следват без предварителен конкурсен изпит желана от тях специалност във висше учебно заведение. Това обстоятелство, придружено с много късмет, даде възможност на някои от уволнените да преодолеят политическите бариери, да завършат второ – цивилно висше образование и да станат ценени лекари, инженери, юристи, икономисти.
Но общото за уволнените офицери беше, че каквато и работа да извършваха, те се отличаваха със своята дисциплинираност, трудолюбие и акуратност. Така бяха научени.
Днешните български офицери нямат никакви или много оскъдни сведения за служебния живот и човешката трагедия на своите предшественици, а тези сведения в повечето случаи са получени от политически пристрастни източници. Ето защо би било много желателно те да научат цялата истина не само за съдбата на своите колеги от недалечното минало, но и за този богат на поуки период от историята на Българската войска. Така връзката между минало и настояще ще се закрепи и заякне, за да може по образувания мост на приемственост да се насочат и предават и на бъдещите поколения офицери родолюбивите и морални традиции в Българската войска.
А тази много важна задача може да бъде достойно изпълнена от днешните офицери, които в голямото си мнозинство са искрено деполитизирани, демократично настроени и много добре подготвени военни специалисти.
Реформата, която успешно се провежда сега в Българската армия, има за цел да я освободи от всички несвойствени за нея функции и задачи, да редуцира числения є състав до оптималния размер и да увеличи още повече боеспособността є, за да бъде тя напълно в състояние да се справя с всякакви предизвикателства и да защитава целостта и независимостта на държавата.
С оглед на всичко това особено препоръчително е, ако в раздела на реформата, която засяга образователните програми на военните училища, се обърне изключително сериозно внимание на нравствено-възпитателното въздействие, за да може тези училища да бъдат генератори не само на отлични знания и умения, но в още по-голяма степен и на най-ценните човешки и воински добродетели – родолюбие, достойнство, чувство за дълг и отговорност, доблест, жертвоготовност.#

*Общият брой на офицерите от ВНВУ в Българската войска към септември 1944 беше 2804 души, при мирновременен състав на войската приблизително 120 000 души.
Любомир Банковски


http://www.extremecentrepoint.com/archi ... ment-72128


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Да се знае!
МнениеПубликувано на: Чет Яну 07, 2016 10:09 am 
Offline

Регистриран на: Вто Юли 29, 2003 11:04 am
Мнения: 4262
Местоположение: Bulgaria
На 13 декември 1941 г. България обявява война на Англия и Америка. Последствията от този малоумен акт ги носим до ден днешен.
Първи Основен Закон на Геоплитиката: Не евреите, а англичаните управляват света.

_________________
Дядо Коледа е първият социалист- раздава безплатно труда на джуджетата.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Да се знае!
МнениеПубликувано на: Чет Яну 07, 2016 4:34 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Сеп 20, 2011 3:23 pm
Мнения: 114
Местоположение: Québec City
joro написа:
На 13 декември 1941 г. България обявява война на Англия и Америка. Последствията от този малоумен акт ги носим до ден днешен.
Първи Основен Закон на Геоплитиката: Не евреите, а англичаните управляват света.

Както и Германия,Япония и т.н. списъка на страните от Тристранния пакт е дълъг. Явно причините за последствията са другаде.

_________________
DCS-Виена-23.05.2011г.
Акюзе-17.01.2012г.
Писмо изч. на интервю-15.06.2012г
CSQ-10.04.2013
Док.до Н.Скотия-07.05.2013г.
Баркодове-11.07.2013г.
Покана за медицински-04.09.2013г.
Визи - 02.10.2013г.

"Les courageux avancent, les peureux reculent!"


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Да се знае!
МнениеПубликувано на: Чет Авг 03, 2017 3:41 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 12, 2017 7:14 pm
Мнения: 356
ЗАГАДКАТА "14 АВГУСТ 1943-ТА"

Цитат:
Срещата на цар Борис ІІІ с Хитлер на 14 август 1943 година във Вълчето леговище край Растенбург е силно митологизирана, при това на основата на несъстоятелни измишльотини. Авторите се основават на несъществуващи документи и неводени разговори. Пише се за непротоколирана среща на четири очи, драматични диалози на висок тон...
Всъщност това е срещата между двамата държавни глави, за която има най-много документи и в наши, и особено в германски архиви. При това цар Борис е бил там с четирима свои хора, посрещнат от брат си, Бекерле, царицата и децата. Симеон би трябвало да помни, както и Мария Луиза, че са получили подаръци на летището и са разгледали самолета отвътре.
При тия факти да се пише за свален на носилка цар, дори за труп, е повече от нелепост. За измишльотината, че фюрерът искал български войски за Източния фронт не си струва да говорим – още преди започването на войната си с СССР в ръководството на Райха решават България да не се включва във войната дори с рота доброволци.
Ако има загадка, свързана с 14 август, тя е в това защо изобщо е трябвала тази среща на Хитлер.
В изчерпателния Боен дневник на Главното командване е протоколирана беседата между фюрера, царя и други висши нацисти по отношение политическото и военно положение на Балканите и Средиземноморието; относно намерението на Хитлер българите да разоръжават италиански войски на полуострова, което царят отказва, както и за окупирането на Тетово, на което цар Борис махва с ръка: „Не ми е до Тетовски ябълки в тая жега“.
В крайна сметка договорирано е изпращането на две дивизии в Северна Гърция, които да пазят тила на германците или както уточнява Кайтел: „Да им осигурят главно тила между Солун и Атина“.
Няма никакво обяснение от страна на фюрера за такива нареждания като да бъде отровен царя, глупости като високото издигане на самолета и повредена кислородна маска. Царят се връща от тази среща жив и здрав, уморен, но не фатално. Но ако Негово величество е разтревожено, при това сериозно, то е защото няма отговор на въпроса: защо му е било необходимо това рандеву на Хитлер.
Това е въпросът, който на 16 август задава на най-доверения си по тайните работи човек Никола Гешев в оная скрита стаичка на гърба на ресторанта на Танушев, за която вече писахме. Всичко, за което се е говорело във Вълчето леговище, е могло да бъде формулирано на две – на три пред военния министър. Царят стига до извода, че Хитлер го е извикал за нещо си, което не се е осмелил по една или друга причина да каже.
На 17 август Борис ІІІ заминава на лов в Царска Битрица. На следващия ден ловува, а на 19-и отива на разходка до Мусала с брат си, секретаря Балан и адютанта Бъдаров. На 20-и забелязва козел, за който коментира, че не е тукашен. Работи до 3 часа заранта на 21-ви. След което отива да отстреля козела. На 22-ри вече е в двореца в София.
След обяд започва голямата тайна.
Към 16 часа в двореца тайно пристига най-омразният на царя човек в София – военновъздушният аташе полковник Карл-Август фон Шьонебек. Това е и неприятно, и необичайно, като се прибави и факта, че от два дни Шьонебек е на легло с над 39 градуса температура. Ясно е, че се касае за мисия от особена важност.
Със себе си полковникът води навъсен и мълчалив майор от военновъздушните сили на Райха. Шьонебек заявява недвусмислено: без да се обажда на когото и да било, Негово величество тайно трябва да тръгне веднага с двамата. На летище Божурище чака самолет, а в 23 часа в кабинета на Хитлер ще го чакат фюрерът, Гьоринг и Химлер.
Тази втора среща и до сега е неизвестна за така наречените български историци.
Всъщност колкото и тайно да е организирана – летището е блокирано от специално пристигнали от Берлин есесовци от обяд на 22 август до вечерта и отново рано заранта на 23 август, като всички българи старателно са отстранени.
На един от техниците обаче му се удава без да го иска да се скрие от погледите на охраната. Казва се Янко Игнатов. След години укриване в Югославия, се връща във Велико Търново и до края на живота си през 1986 година само пред близки е споделял: „Едно се пише, друга е истината за смъртта на царя..."
Да речем, че случаят с Игнатов е строго охранява лична тайна. Но има и други доказателства, че царят е заминал за среща с фюрера на 22 август. Тази дата е посочена и от неколцина от работещите в двореца по време на Народния съд. Съдиите не обръщат внимание на това, смятайки че става въпрос за грешка в датите. С някакви данни обаче е разполагал английският историк Бърнард Нюман, който посочва датата 22 август в една своя студия от 1946 година.
Можем само да си представим какво е изпитвал цар Борис ІІІ по време на седемчасовия полет от София до Растенбург. Той за първи път не пътува с приятеля си Ханс Бауер. А майорът не обелва и зъб, с което засилва върховното напрежение.
Да погледнем към едно откровение на царя пред Филов, което премиерът е записал в дневника си. Борис ІІІ молил зенитните оръдия да изпепелят самолета, в който лети. Филов обаче грешно смята, че тия мисли са били в главата на царя при полета му на 14 август. Както видяхме, не е имал основания за такива черни помисли на тая дата.
В кабинета на фюрера във Вълчето леговище обаче го посрещат изключително любезно.
Ваше Величество, започва Хитлер, в тая война мисията на България бе да защитава германските войски в Москва и руските в Берлин. Дойде време и ролята й на ничия земя в изключително важни преговори. От вас се иска да осигурите в пълна тайна среща между Химлер и Лаврентий Берия.
Трябва да спрем тази война, да си подадем ръце с маршал Сталин и да пометем заедно чифутската паплач от Вашингтон и Лондон. Контакти между НКВД и Гестапо са установени отпреди войната и през цялото й времетраене са осъществявани на едно или друго ниво преговори, но договорености не са постигнати. Може би защото не бяха на нивото ,на което залагаме сега...
Това е всичко, което чува цар Борис. Пред очите му в огнени оранжеви кръгове и завъртялата се в неистов бяг почва под краката му рухва като картонена кула всичко, което е постигнал в Москва за България.
Докато Хитлер още говори, Химлер пръв скача към падналия в несвяст цар Борис. Фюрерът изпада в стрес и вдигайки ръце към небето, извиква: „И това ли трябваше да ми се случи!“ Тия думи открива едва преди две-три години германският историк Щефан Апелиус.
Негова находка е и светкавичното извикване на личния лекар на фюрера Карл Бранд, както и д-р Фердинад Зауербах. Компетентната им намеса изправя на крака монарха, но препоръката им е: никакви вълнения повече, почивка и възстановяване след няколко дни в специалните лечебни бани на Сен Мориц.
Щефан Апелиус е сериозен изследовател и това, което е открил, е безценно. Но и той греши – приписва историята с инфаркта в кабинета на фюрера за случила се на 14 август.
Ние обаче знаем, че това тогава е било невъзможно. И е станало на 22 август или в първите часове на 23-ти. Както и че за него все пак е изтекла някаква информация към Германската телеграфна агенция.
Отново тайно царят е върнат в България. На Божурище пропуснатият да бъде забелязан от есесовците Янко Игнатов вижда от малкото прозорче на тоалетната свалянето на царя от самолета на носилка.
Това е историята на инфаркта, предизвестен 42 години по-рано.
„Всяко извънредно изтощение на организма ще изтощава силите въобще и сърцето в особеност“. Това е инфарктът точно диагностициран от д-р Зайц: Инфаркт. Емболия. От изтощение, умствена преумора и душевни вълнения.
Благодарение на професионалната намеса на лекарите Бранд и Зауелбах състоянието на царя на 23-ти изглежда стабилизирано. Но имащ добри познания по медицина, вечерта Борис ІІІ вижда, че нещата отиват на зле. Обажда се на сестра си Евдокия и ние се спираме на това, само защото там има кодирана причината за инфаркта.
„Отивам си от този свят“ – казва й монархът. Работата не е във възрастта му, а в многото патила напоследък... След което се заема с държавните дела и със завещанието си.
Общо взето оттук насетне работите са известни от многобройни публикации.
Накрая ще хвърлим поглед и на още една загадка, защото тя е потвърждение на казаното до тук.
На 16 септември в 10,30 часа неизвестна радиостанция близо половин час говори за направени разкрития от т. нар. Комитет по учредяване на народен съд по внезапната смърт на цар Борис трети. Радиостанцията остава неизвестна, но според нас, съдейки от характера на изложението, употребата на „народен съд“ и знаейки за договореността между цар Борис и Сталин, става дума за радиопредаване, организирано от НКВД – вероятно с разпореждане на генералисимуса.
В изложението се говори за връщането на цар Борис от посещение при Хитлер на 22 август, както и за „откраднато от агентите на германската тайна полиция в София завещание на царя, което е изпратено в Берлин“.
Според комитета, който работел с много свидетели в странство, „причините за смъртта на царя не са тия, които са дадени от българските лекари и истинската причина за заболяването никога не е съобщавана официално от властта“. Първият текст на това загадъчно радиопредаване и досега събира праха в Централния държавен исторически архив, без да бъде погледнат от историците.


Dobrin Dimitrov Dobrev

_________________
„България е устояла на всички бури и не може да бъде унищожена, защото е ДЪРЖАВА НА ДУХА!“.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Да се знае!
МнениеПубликувано на: Сря Авг 23, 2017 9:43 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 12, 2017 7:14 pm
Мнения: 356
С чуждо име мъчителят от лагерите газдов доживя до 89г.

_________________
„България е устояла на всички бури и не може да бъде унищожена, защото е ДЪРЖАВА НА ДУХА!“.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Да се знае!
МнениеПубликувано на: Нед Сеп 03, 2017 2:56 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 12, 2017 7:14 pm
Мнения: 356

_________________
„България е устояла на всички бури и не може да бъде унищожена, защото е ДЪРЖАВА НА ДУХА!“.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC - 5 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: prace и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Иди на:  
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов