за МАЙКИ С ДЕЦА

Къде, кога, какво и как предстои да се случи.
Публикувай отговор
zornica
Мнения: 601
Регистриран на: Съб Сеп 20, 2008 8:01 pm
Обратна връзка:

за МАЙКИ С ДЕЦА

Мнение от zornica »

за МАЙКИ С ДЕЦА-
децата могат да бъдат в ДЕТСКАТА ГРАДИНА
на Българското Училище
по време на ЕКРАНИЗАЦИЯТА

ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ "З о р н и ц а"
Ви кани на НА ГОЛЕМИЯ ЕКРАН ВИДЕО-ПРЕЗЕНТАЦИЯ-ИНТЕРВЮ-ЕВТИМ ЕВТИМОВ - Биографични данни, интервю, стихове и песни:
28 Октомври 2016, петък, от 19.00 ч.
ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР на тема - Да си спомним ... ЕВТИМ ЕВТИМОВ

BROSSARD-LONGUEUIL-GREENFIELD PARK
Филиал на
БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ "Св.Св.Кирил и Методий"- Brossard
Канадско-български културен център "Зорница" - Монреал

216-A boul. Churchill, Greenfield Park, QC, J4V 2M4
(514) 629 6951 , literature.zornica@gmail.com, http://www.mtlzornica.com"

Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в род-ния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62 г. Секретар е на град-ското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“. Умира на 8 юни 2016 година в София, в болница след тежко боледуване.
Евтим Евтимов е сред популярните съвременни български поети, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги. Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на лю-бовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Георги Христов).
През 2010 година пише текста на песента „Нашата полиция“, изпълнена от Веселин Маринов и обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи. „Химнът“ и неговото сценично изпълнение предизвикват критики. Въпреки всичко поетът твърди, че се гордее с песента. В интервю от 2010 г. на въпроса дали съжалява, че е написал текста на песента, поетът заявява: В живота си за нищо не съм съжа-лявал. Каквото съм направил – направил съм го. Като съм написал слабо стихотворение – скъсвам го и толкова. В случая обаче направихме с желание тази песен, никой не ни я е натрапвал. https://bg.wikipedia.org"

Завиждат ти за тези топли думи,
за този земен и човечен стих,
за тези непознати, светли друми,
които аз на тебе посветих.
А знаят ли сега какви тревоги
разкъсваха те яростни въжа ?
Аз тебе те разпъвах върху огън.
Благодаря, че издържа.

Една ръка не стига - да прегърна
пространството през двете планини,
едно око - във тебе да надзърна,
едно писмо - гласа ти да звъни.
Една искра - да служи за огнище,
една светулка - вред да засияй ...
При нас е тъй : или не дават нищо,
или душите дават си докрай!

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера
********************

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.
**********************************************************
http://paper.standartnews.com/bg/articl ... icle=12415"

Двете жени на Евтим Евтимов

Силата на чувствата е в тяхната необяснимост, казва лирикът
В разговор със своята съгражданка Ванга Евтим Евтимов запитал: "Виждала ли си Господ поне насън?" Пророчицата отвърнала: "Ако някой ти каже, че го е видял, да знаеш, че лъже! Виждам само едно око като огън, което ми говори някъде в безкрая". "Бог е любов. Най-хубавото на любовта е, че никой не знае какво е тя и не може да я опише. Силата й е в нейната необяснимост", казва поетът, посветил на магическото чувство цялото си творчество.

"Не съм светец и ако някой мъж твърди, че е, заблуждава. В живота си имам две жени, с които съм бил много години - без да гледам към други. Едната е поетесата Петя Йорданова". От връзката се раждат няколко стихосбирки, най-известната сред които е "Горчиво вино". По едноименното стихотворение Тончо Русев пише песен, която Веселин Маринов пее и до днес. "Не я познавах. Бях чел нейни стихове във вестник "Учителско дело". Също публикувах там, вече бях станал член на Съюза на писателите, но живеех в Петрич. През 1964 г. занесох в редакцията в София ново стихотворение. В коридора ме срещна поетът Харалампи Харалампов. До него вървеше много хубава жена връща се в спомените си Евтим Евтимов. Харалампов ги представил един на друг, а петричанинът побързал да направи на дамата комплимент за стиховете. Тя пък му отвърнала, че също го чете по вестниците. Попитала къде работи. Отговорил, че е секретар на читалището в родния си град и че ще остане още два-три дена в София. Петя споделила, че ръководи кабинета на учителя писател към централния дом и се канят да посетят Петрич. "Ще ви посрещнем, ще съберем и нашия литературен кръжок", обещал Евтим. Разбрали се на другия ден да уговорят подробностите. Харалампов смигнал: "Поете, харесва ли ти?" Явно впечатлен, Евтимов отвърнал сдържано по мъжки: "Хубава жена. Става!" Тогава той е на 33, тя - с две по-малко. "В любовта човек не смята годините, все едно на кон да му броиш зъбите", разсъждава поетът. После в Петрич звъни телефонът и женски глас пита: "Другарю Евтимов, къде се загубихте?" А той, за да се направи на герой, изтърсва: "Ами хлътнах по една жена". "Държите ли на думата си? Идвам с още 25 човека от кръжока!", закачливо репликира тя. След седмица групата от София пристигнала. Хвърлили багажа в хотела и хукнали да разглеждат Самуиловата крепост. "Другарят Евтимов" подкачал и другите софиянки, но усетил, че нещо у него трепва към нея. Към крепостта нямало мост и трябвало да се нагази в реката. Жените повдигнали полите. "Изведнъж ме бодна ревност Застанах зад нея да я пазя, та да не я гледат и други. Стана някак спонтанно". Всички са удивени, че в южния град са узрели първите череши. Откъснал й клонка и после - по същия път през реката. А вечерта в читалището пишещите събратя се почерпили, станали да танцуват. Евтимов изкарал първия танц с жена си и поканил гостенката. "Запазвам правото си за друго време", отговорила Петя. На другия ден минали по алеята на влюбените. Като тръгвали по нея, били на "Вие", а се връщали на "Ти". В краката им светел градът, а над тях в Беласица пеели първите пролетни птички. Другите учтиво ги оставили сами. Евтим й дал знак, че я харесва, тя обаче не откликнала. Не посмял да повтори. ("Стеснителността ми остана от гладните години след войната".) На изпроводяк изведнъж измислил някаква работа в Благоевград. Качил се тайно от групата във вагон-ресторанта и за да демонстрира, че е мъжкар, обърнал за кураж няколко коняка. Тя обаче не близвала алкохол. Усетил, че се влюбва и точно когато трябвало да слезе, най-неочаквано я целунал. Така се родило стихотворението "Обич за обич".

"Не си казахме "обичам те". Разбрахме се без думи. И като започнахме едно звънене - всеки ден по няколко пъти. След няколко месеца трябваше да ме утвърждават за служебно място и един от отговорните другари запита: "Вярно ли е, че имате любовна връзка с омъжена жена от София?" Доносчиците бяха свършили работата си и клюката беше плъзнала", разказва Евтим Евтимов. Дълго време слушат обвинения зад гърба си. В аморалност ги обвиняват апаратчици с куп любовници. През 1966 г. лирикът от Петрич вече е в София. Слав Хр. Караславов излиза в творчески отпуск и Евтим временно завежда поезията в "Народна младеж". Председател на СБП е Димитър Димов, а в управителния съвет са най-големите светила. Работата е отговорна, Евтимов е със семейството си, но няма жителство. За честите срещи с "другата" разбира и съпругата.

"Преди това в Петрич съм имал лирически отклонения, както казва Блага Димитрова. Но сега се получи нещо друго. Не е за вярване, но чак след четири години връзката ни стана интимна" признава поетът.
Той намира квартира през две улици от нейната къща. Мъжът й е главен инспектор по история в Министерството на културата. С Евтим се познават бегло. Тя все по-често прекарва свободните си дни отсреща. Двамата дори не се крият. В писателските среди ги приемат радушно, макар че тайно им завиждат. "И един ден, все още не бях се развел, отива моята бивша при мъжа на Петя и му разказва всичко. Само и само да ме върне обратно. Гръм от ясно небе. Оттам отива при майка й, за да й надрънка колко морално разложен човек съм. А у Петя - разправии страшни. Особено с майка й от Исперих. Застанала жената на негова страна. Тя беше властна като баба Султана на Димитър Талев. В ЦК на БКП пък се появи оплакване. Венелин Коцев, кандидат-член на политбюро, минаваше за най-страшния. Извика ме и каза: "Как може, ние те изтеглихме в Петрич, а ти се развеждаш. Защо го правиш?" Обясних му, че намерих не само жената, а и човека, който ме
усеща като творец Беше забравил, че съм жилав македонец. "Другарю Коцев, не ви ли е неудобно? Вие защо сте се развели три пъти?" Той скочи, а там беше и Владимир Голев - писмата бяха до него и нямаше как да не ги докладва, горкият. И Коцев му нареди: "С тоя не мога да се оправя! Голев, каквото и да идва по неговия въпрос, късай го и в кошчето!"

Поетът не публикува нито стих, без Петя да го прочете, тя не пуска книга, без да се посъветва с него. Тя го спасява и от главозамайването след бързата слава. И от опиянението след приятелски почерпки в бар "Астория" със Стефан Гецов и Георги Джагаров. "Евтиме, не го казвам от ревност. Но те имат своите успехи, а ти сега започваш, страх ме е да не се погубиш!"

"На много неща устояхме, а в това време се родиха най-хубавите ми стихотворения. Нас ни свързваха две неща - любовта и поезията. И те се сляха. Дължа всичко на нея и нейната любов. Тя се грижеше да не допусна слабо стихотворение в печата".
В бурните години след 10 ноември крехкото здраве на иначе волевата Петя е съвсем разклатено. След лечение в "Пирогов" Евтим усеща, че тя никак не е добре и настоява да влезе в Правителствена болница. Проблемът е с кръвните телца. Не е левкемия, но е не по-малко страшно. Всеки ден е при нея, грижи се за всичко. В отделението по хематология сестрите са съпричастни. Не я посещава само в четвъртък, когато идват майка й и мъжът й. Болестта се развива за 6 месеца. Последното нещо, което успява да й каже, е: "Няма страшно". На погребението Евтим вижда, че негов приятел се прегръща с мъж. Обръща се към него и го познава - нейния съпруг. Съперниците, които до този момент се мразят страшно, без да го изразяват, тръгват един към друг и се прегръщат пред всички. Петя като че ли ги събира в смъртта си. А майка й само промълвява: "Дали не сбърках?"

Година след смъртта й поетът всеки ден ходи на гроба. Веднъж съпругът отива точно след него. Хваща любимите на Петя калии, оставени от бившия съперник, и ги мести с дръжките на другата страна. За да няма лоша поличба за Евтим, да не умре и той като нея.
След като Петя напуска този свят, Евтим взима ръкописите от мъжа й, за да издаде книга с непубликувани стихотворения. В тях е живата Петя. Съпругът дотогава не бил чел поезията й: "Чак след смъртта й откри жена си. Преди няколко години чух, че и той се поминал".

След два инфаркта в свое стихотворение Евтимов пише: "Свети Петър ще ме прати право в ада пак с някоя омъжена жена" Неотдавна той издаде двойната стихосбирка "Жени, целунати от Бога". Първата книга е посветена на Петя Йорданова. Втората - на поетесата Романьола Мирославова. С 20 години по-младата от него жена поетът има 10-годишна драматична връзка. Миналата година тайно от всички и изненадващо и за самата нея я отвежда пред олтара в църквата на село Куклен. За да поправи грешката, сторена с Петя.

"Прекланям се пред жената - от 1 до 1001 години! С жени не съм грешил в живота си. Включително и с тази, с която съм се развел след 12-годишен брак. Тя ми роди син. Втората вдъхнови най-лиричната ми поезия, а третата - нови стихове за любовта и виното".

Людмила Първанова
http://paper.standartnews.com/bg/articl ... icle=12415"

https://scontent-iad3-1.xx.fbcdn.net/v/ ... e=58A09F27
Публикувай отговор