ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ "З о р н и ц а"
Канадско-български културен център "Зорница" - Монреал
Ви кани на
ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР на тема
Да си спомним ... НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
Презентация НА ГОЛЕМИЯ ЕКРАН
подготвена от Елица Нанкова
30 Септември 2016, петък, от 18.30 ч.
6767 Cote des Nejges, 6 et, 601.3, Монреал, H3S 2T6
(514) 629 6951 , literature.zornica@gmail.com, http://www.mtlzornica.com"
Николай Александров Хайтов е български писател, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“,
както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски.
Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село.
Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните карие-ри край село Крумово, Пловдивско в продължение на три-четири години.
През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. През 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. От 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкско-то горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство – Сапарева баня. От 1951 г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство „Боровец“, Самоковско. Осъден на 8 го-дини строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите,
без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. "Работническо дело". По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен.
Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан, като е вербуван за агент на ДС, Шесто управление, с псевдоним Горския.
В Комдос се пази картончето, според което достига до чин полковник от ДС с право на шофьор.
Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“.
Следва предложение за сътрудничест-во в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк.
Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др.
Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник Народна култура и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП (1966–1968).
През 1966 г. става главен редактор на списание „Родопи“, което през следващите години е сред основните поддръжници на Възродителния процес сред помаците, а след това и сред турците. Хайтов се превръща в един от неговите популярни идеолози и съветник на Тодор Живков по този въпрос.[5]
През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“, авторството на които е спорно.
Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езика, включително китайски.
През 1989 г. излизат „Избрани произведения“ в три тома.
Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.
Николай Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999, като преди това от 1966 до 1968 е негов секретар. Бил е председател на Творческия фонд на СБП, но е отстранен тихо-мълком, след като се разразява скандалът около самоволното му влизане в жилището на писателката Яна Язова през 1974 г. и кражбата на оригиналите на неиздадените й приживе романи, вкл. и ръкописа на романа й "Левски". Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП.
Николай Хайтов има двама синове и една дъщеря: Александър – скулптор, и Здравец – архитект, дъщеря – Елена Хайтова.
Женил се е три пъти, последната му съпруга е Жени Божилова.
Умира на 82-годишна възраст на 30 юни 2002 г. от левкемия и е погребан в Централни гробища – София.