Aми ако специалистът му обяснява, обаче пациентът не е достатъчно грамотен или безпристрастен да разбере всички аспекти и как те се преплитат взаимно и взаимодействат? Изключвам (за опростяване, не защото е изключено) случая умишлено да го заблуждава. Дори и да е съвсем искрен специалистът, пак разбирането от другата страна е малко вероятно. Защото всеки е склонен да възприема аргументите избирателно и през собствената си лична съдба - нормално и психологчиески оправдано, но изключва обективна преценка. При това говорим за хора с интелект над средно ниво, а масата не са такива. А референдумът се решава от масата. Затова и решенията няма как да бъдат компетентни.agent Ozo написа:Идеята е същата, Иване. Да не би пациентът да е по-специлист от лекуващият го лекар та той трябва да има последната дума? Не, рабира се. Просто той е тоя, който ще понесе последствията и затова последната дума трябва да бъде негова.
Същото е и с референдума. Народът ще понесе последствията от едното или другото решение и затова той трябва да има последната дума.
Дори и неправилен избор да направи, поне сам да си го е направил избора. Така и негативите се понасят по-леко.
Проблемът с референдума, ако използваме горното сравнение, е, че пациентът е в съзнание ама специалистът нищо не му обяснява, а само го баламосва с цел той да вземе решението, което е изгодно за лекаря. Без значение, че може и да се отрази зле на здравето му или не му е по възможностите.
Винаги понасят всички, дори бих казала, че винаги го отнасят бедните, защото богатите с парите си имат начин да се спасят. Но това не означава да решават всички. Теорията за "диктатура на мнозинството" не е състоятелна и това бе доказано на практика
. Решават тези, които са подготвени за това да решават. И поемат отговорност с решенията си. Дори при лекарите питането не е за да се намери по-правилното решение или по-доброто за пациента, а за да се снеме отговорността от лекаря. Иван е прав, всичко опира до отговорността.И някои числа за другите държави - по темата:
В Канада 24 % от електропроизводтсвото е от ядрена енергия, въпреки огромния и използван потенциал от хидроенергия. САЩ има 20 % ядрена (104 реактора), а в момента (след 2005 г.) има проекти да строи още 26 реактора.
В Европа: във Франция е 80 % ядрена енергия, тя е и най-големият нетен износител в света на електроенергия с планове за нов реактор. Финландия е 28 % ядрена, като през 2009 въведе в експлоатация трети реактор 880 МВт, а в момента строи четвърти реактор 880 МВт в една от централите си. Швеция има 40 % ядрена. При това цяла Скандинавия има воден потенциал и го ползва за водни централи.
http://www.world-nuclear.org/info/inf40.html"
Германия има около 20 %, но през 2011 след Фукушима гласува за поетапно извеждане от експлоатация до 2036 и преминаване към възобновяеми източници. Интересно е, обаче, какво ще стане с природата в Германия, ако (не дай Боже!) стане нещо с френската централа Фесенхайм, която е на самата граница с Германия в Елзас или с френската Катеном (Cattenom), която е на границата с Германия и Белгия.
Италия е имала, но ги е затворила след Чернобил. В момента генерира от газ (около 50 %), останалото от хидро, мазут и въглища. Внася електроенергия и е най-големият нетен вносител, основно от Френските ядрени централи. Газта си внася предимно от Русия.
Румъния има 20 % ядрена, една централа - Черна вода, с канадска технология, от които единият реактор е пуснат през 1996, а другият - през 2007. Получила е финансиране от Канада и ЕС Юроатом - цялото финансиране само на втория блок 655 МВт (за сравнение едни действащ блок на Козлодуй е 1000 МВт) е излязло около 780 милиона евро
http://www.world-nuclear.org/info/inf93.html" Планира да изгражда още два реактора http://en.wikipedia.org/wiki/Cernavod%C ... ower_Plant"
Лошата новина за нас е, че Черна вода близо до Дунава (позлва вода за охлаждане от Дунава по канал), на практика на наша територия. Така че си имаме потенциална Фукушима и без да се напъваме самите ние.
Словакия има 50 % ядрена (две централи, над 6000 МВт общо) и в момента строи нов реактор. Словения (страна от 2 милиона) има ядрена централа, един реактор, 670 МВт, опериран съвместно с Хърватска, планове за нов.
Чехия има 30 % ядрена, две централи, обща мощност около 4000 МВт, с планове за около още 2000 МВт нови мощности.
Полша няма ядрена и над 80 % от електро идва от въглища, но планира да изгражда.
Литва имаше два реактора по 1000 МВт, още от съветско време, през 2009 затвори и втория. В момента генерира електроенегия от газ внос от Русия. Има планове за нова централа, но референдума през 2012 ги стопира (64 % против). Латвия няма, Естония няма, но през 2011 правителството одобрява проект за строителство на централа. Има и проект за свързването на балтийските със Скандинавия.
Турция няма ядрена енергия и от 70-те още се стреми да изгради, защото консумацията й расте, а цените също и от там индустрията й става по-малко конкурентна. В момента преговаря с Русия за изграждане на централа от близо 5000 МВт
Recent developments have seen Russia take a leading role in offering to finance and build 4800 MWe of nuclear capacity.
http://www.world-nuclear.org/info/inf12 ... urkey.html"
Стремежът към ядрена енергетика се дължи на непрекъснатото нарастването на електроенергийната консумация на индустриално развитите и на развиващите се държави въпреки усилията за енергийна ефективност.
Disclaimer: числата са взети от уикипидия и от посочените линкове. Авторът не носи отговорност за неточности в посочените източници.
