Банкера Буров за българите и българщината ;-)

Това е форум посветен на процедурата по имиграция в провинция Квебек - документи, интервюта, визи, пътуване.
Заключено
todoto

Банкера Буров за българите и българщината ;-)

Мнение от todoto »

Гледам от месец се вихри хубав разговор в тоя форум, абе аз не се наемам да давам оценка за това кой какъв е в българската история и дали има смисъл да се наречеш Българин, ама дай да ви пусна нещо от един от най-интересните (т.е. противоречиви) българи - банкера Атанас Буров през разказа на не по малко интересен писател партизанския ятак Михаил Памукчиев ;)!

Из “Срещи с Буров” - Михаил Топалов-Памукчиев
Интерпрес 67, 1990

"... искай да узнаеш тайните пружини на историята, а не само плитчините. Това е твоята задача. Всеки разговор ще го стенографираш, после ще го дешифрираш и ще ми даваш един екземпляр от него. Аз ще го прочитам и ще те напътствам къде да задълбочиш, в коя галерия на златната мина да се заровиш. Защото тези хора са златни мини за българската история...
- А ако някой от тях не ще да говори? - попитах аз.
- Ще има и такива, но нищо. Поне ще получиш лични впечатления - как се носят, как живеят, какви книги имат в библиотеката си. Ето, поетът Кирил Христов е жив. Живее в Овча купел с жена си, чехкинята Ноеми. Той изнемогва, получава съвсем малка пенсия. Я иди при него. Занеси му един пакет с провизии, па поседни на приказки.
...
- Слушай, момче младо, в живота се допускат грешки и пристрастия. Това е борба. Жестока, свирепа борба, за да се спечели човекът и да се привърже към твоята идея. Какво правиш ти, за да спечелиш човека? Пишеш с нерв, с ярост. Намираш си противник и му нанасяш удари.
...
По-важно е другото - да отидеш при Кирил Христов и да запишеш неговите спомени. Кирил Христов е човек с феноменална памет. Той знае всичко. Помни всичко. И ако го предразположиш, ще ти каже много неща. След това ще отидеш при Теодор Траянов и при Екатерина Каравелова, председателка на жените-писателки в България. Това са златни рудници... И да не забравим най-важния - Буров
...
Внимавай с тоя дявол. Знае всичко. Помни всичко и има отговор за всичко. Гениален и прозорлив горнооряховчанин, банкер и политик, дипломат и стратег. Вожд на фашистите в България през 1921 година. Той именно накарал студента Дочо Христов от Севлиево да подпали нашия партиен дом на площад "Лъвов мост", където сега се намира дирекцията на Народната милиция. Той е бил тартора на тъмните сили в България, душата на на сума заговори и преврати. Но си имал своята ахилесова пета - суетен е. Не иска да умира. Иска да живее вечно. Да се говори за него и след смъртта му. Вярвам, че сте се разприказва. И ще каже много интересни неща...
...
Впрочем, няма глупави и прости хора на тоя свят, момче. Това да го знаеш от мене. Запомни го добре. Затова се отнасяй към всеки човек сериозно, като към по-умен от теб. Никога не подценявай никого. Хората нямат ли интерес не се и усмихват дори. Интересът движи историята и политиката. Буров най-добре знае това. Той е учил дипломация в Итън колеж и в Женева, познава банковото дело, дипломацията, аферите в България и по света. Познава Клемансо, Лойд Джордж, президентите на Европа, царете и кралете по цялата планета... Бил е министър на външните работи, а това значи много. Пращам те на велик изпит момче, Вярвам, че ще успееш. Ти си млад, открит, весел. Хората обичат такива като теб. Затворените и навъсените нямат успех в живота. Червата да ти се влачат, ще казваш "поясът ми се влачи" и ще се усмихваш. Усмивката отваря всяка врата и отключва всяко сърце. Не показвай знанията си (ако ги имаш) - остави събеседника да ти покаже какво знае. Чух, че Буров много псувал - нека си псува.
...
Той знае тайните на икономиката, на банкерството и на политиката. Утре ще ги търсим тези хора, но няма да ги има. Сега ги има и затова ще водим разговори с тях. Ето, това е твоята велика мисия. Нека си говорят каквото си искат - ще записваш всичко. Псувни, ругатни, обиди, мисли, сентенции - всичко.
...
- Господин Буров, Вие познавате световната история и политика...
- Да речем.
- Обиколили сте целия свят...
- Истина е.
- Учили сте и сте живели във Франция, Швейцария, Германия...
- И в България.
- Кое според Вас е най-ценното качество на един народ? Това което вие уважавате най-много.
- Труден въпрос, господин Памукчиев. Много труден. Аз мисля, че най-ценното качеството на един народ е любовта му към отечеството. Не скромността. Не честността. Не и трудолюбието. Защото се доказа, че най-трудолюбивите народи най-често стават плячка на негодниците, като асирийците и немците. Последната война го доказа. Аз живеех с мисълта до вчера - до май 1940 година, че на света има три страни, само три страни, които са готови да умрат, да загинат, но да не превият врат и коляно пред противника си, пред своя враг.
- И кои бяха те?
- Русия, Англия и Франция. Обаче като видях, че Франция преви врат и коляно пред немеца, загубих тази вяра в нея. За мене французинът не е това, което съм си го представял. Само Русия и Англия са двете страни на света, които са готови да умрат, да загинат, но да не позволят врага да се гаври с тях. Защото с победения винаги се гаврят. Ебат му жената, изнасилват му децата - той мига и мълчи. Душат го, бесят го, колят го - той пак мълчи. Изземват му всичко, дори децата - той пак мълчи. Няма нищо по страшно от това, да те победят. Само Русия и Англия не позволиха на Хитлер да се гаври с тях. И затуй аз най много уважавам тези два народа. И ценя най-високо това тяхно качество - родолюбието, гордостта на нацията. Нация без гордост не е нация. Никой друг народ, освен английския и руския, не застана пред немеца и не му стовари юмрука си в зурлата. Само тези два народа казаха "Стой. До тук" И му превиха врата. Казвате трудолюбието...Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари - това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешна потребност. Казват, че българския народ бил трудолюбив. Народ който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати тоя хубав наш народ, направи го хайлазин... Тя му еба майката. Тя го накара да празнува мишин ден, бабин ден, Зарезан, Свети Силвестър - и все не се работи. Все се пие и се почива. Тя впиянчи тоз хубав наш народ и го направи дембелин, хайлазин.
...
Човек не е гладен за хляб. Човек е гладен за блага дума, господин Памукчиев. Това ще го разберете когато станете на 60-70 години. Сега вие младите не разбирате нищо. Дай ви пари, дай ви жени, дай ви слава, дай ви илюзии. И това ви стига. Вие живеете с илюзии, вие , комунистите. Вие си въобразявате, че ще преобразите света. Глупости.
Този свят не се преобразява лесно. Той се разорява, унищожава. Изгаря се, но не се преобразява.
Додето свят светува ще има бедни и богати. Управници и управлявани - насилници и мисионери на милосърдието. Каиновци и Авеловци.
- Откъде съдите?
- От това, което става пред очите ми. И е ставало. Аз познавах лично Плеханов, Ленин - от Швейцария и Франция. Познавах Троцки, познавах княз Кропоткин, познавах хората на Михаил Бакунин, познавах Адлер, познавах Парвус. Троцки е идвал в България през 1912 година, като военен кореспондент. Идвал е при мен като министър на търговията . Аз познавах Лойд Джордж, Клемансо, Думберг, Поанкре, познавах и съм работил с Александър Стамболийски през 1919 година, бях министър в неговия кабинет от 6 октомври 1919 година до 1 май 1920 година, аз го водих в Париж, да подписва мирния договор, аз му внуших идеята за Трудовата повинност, аз, Буров, банкерът Буров, както ме виждаш сега на улица "11 август" ...
И ви казвам аз, господин Памукчиев, с мене ще говорите като с бога. Аз знам всичко. И виждам всичко. За мене няма тайни ни под небето, ни под земята. Аз съм погребал светлите имена на България - политици, дипломати, министри, офицери, писатели, поети - аз съм бил на погребенията на всички велики българи ...
- Кой е най-велик от тях? Тези, които обичате и тачите?
- Най-велик е бил Христо Ботев. След него Левски, Бенковски, Панайот Волов.
- Защо слагате и Панайот Волов? Защо не Тодор Каблешков, Захари Стоянов?
- Ще ви обясня и с това свършваме днес. Това ще е омегата на на днешния ни разговор. Вие, господин Памукчиев, ме накарахте да се развълнувам, а аз не съм свикнал с това. Вълненията скъсяват живота на човек, а дългото ебане с хубава жена го удължава. Това да го знаете от мене. Затова намерите ли хубава жена, няма да бързате да се разделяте.
Питате ме, господин Памукчиев, защо слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказва от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко - за Отечеството си, за България. Когато го избират за Апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1876 година, той взема за помощник Георги Бенковски - един прост кара-абаджия от Копривщица. И после, като вижда, че тоязи прост кара-абаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело.
Такъв случай в световната история няма. Това е единствен случай. И това го прави българинът от Шумен - Панайот Волов... Баща ми е търгувал с баща му - Вичо Волов. Къщата им бе на главната улица. Знам целия му род.
Шумен даде на България едно име - и то му стига - Волов...
- Даде и Васил Коларов...
(Смее се)
-Знам го и него. Учили сме заедно в Женева, в Париж. Мой приятел бе. Хубав човек, но не може да стъпи на малкия пръст на Волов.
Волов е неповторим, като Ботев. Той дава всичко за България, всичко. Велики са тези хора, които дават всичко за отечеството си.
Васил Коларов е един обикновен партиен агитатор и скромен политик, който винаги ще свири втора цигулка, като Енгелс след Маркс, като Шилер след Гьоте.
- Какъв бе Коларов като студент?
- Умен, добър, трудолюбив, студент-спортист, студент като всеки българин. С нас учеше и Иванка Христова Ботева, тя ни бе състудентка. Учеха много българи, но гений не стана нито един. Ние се оказахме добри епигони на своите велики бащи.
- И банкерите ли могат да бъдат велики?
- Да. И банкерите. Всеки в своята област може да бъде велик, стига да намери време, пролука, капитал, влияние, връзки и исторически шанс.
- Вие намерихте ли вашия шанс?
- Не.
- Защо?
- Защото трябваше да работя с пълни кретени и глупаци, като проф. Ал. Цанков, като Андрей Ляпчев, като д-р Стоян Данев и като последния кретен на България Александър Стамболийски.
- Вчера го нарекохте "гений", днес кретен. Защо така?
- Защото е абсолютен кретен. Да държиш властта, да имаш армията, полицията, оранжевата гвардия, 90 на сто от селото да е зад тебе, с тебе, да спечелиш изборите с 99 на сто и да ти ритнат шута, да ти ударят гъза на 9 юни. Еби му майката славовишка. От такъв по-голям глупак няма. Затова го смятам за кретен. Изобщо, в живота си господин Памукчиев, аз съм работил с много изтъкнати кретени от национален мащаб. В известен смисъл кретен бе и Иван Вазов. През 1920 година, Александър Стамболийски, за да го спечели, а и да си създаде име на меценат му предлага разкошната къща на Бартелеми-Вайс на улица "Раковска", предлага му вилата на Чапрашикови в Чам-Кория, която правителството изкупи за осемстотин хиляди лева с гората наоколо, предложи му един милион лева, даваше му субсидия, годишна субсидия, а Вазов отказа да ги получи. Това го знаем само ние:Стоян Омарчевски, Александър Стамбилийски, Райко Даскалов и аз - Буров. Вазов го сподели с мене и с брат си Владимир Вазов. Ето го жив е Сега живее в село Рибарица, Тетевенско. Идете при него, господин Памукчиев, и го попитайте. Той ще ви го каже. Той ще ви го потвърди. Вазов не прие, защото щели да сметнат, че той ставал храненик на БЗНС, на земеделците, на Стамболийски.
Глупак. Приеми. Вземи всичко. Запретни ръкави. Започни работа и напиши "Аз, Вазов" - мемоари в пет тома, да има да четем... Да има какво да видим, да оценим България и българите. Защото той е познавал лично и Христо Ботев, и Васил Левски, и Захари Стоянов, и Стамболов, лично, лично, лично... България има нужда от мемоари, господин Памукчиев, мемоари.
...
За съжаление ние българите бягаме от мемоарите.
- Защо?
- Първо от глупост. И второ, от скромност. Ако Ви говоря сега, господин Памукчиев, то е да наваксам и аз пропуснатото. Дано чрез Вас аз успея да споделя нещо, да докажа нещо, защото е грешно човек да погребва всичко. Грехота е. В България Константин Бозвелиев написа мемоари, вашият свети-господ Димитър Благоев също направи опит да напише нещичко, но само опит. Той бе умен и честен човек - не ще и дума, но само с ум и честност история не се прави.
- А скаво се прави?
- С пари, с вестници, с книги, с поети, с писатели, с армия. Армия без бойни песни не е армия. Армията трябва да върви и да пее. И да влиза в боя с бойни песни. Кой ще ги съчини? Поетите, музикантите. Те са светците на вселената. Те. Този който съчинява бойни песни, той е най-великия поет. Вазов съчини наколко песни. Те са малко."

Това беше по-така цензурно ;) , ако почна с нецезурното сигурно ще се изчервя ;). Ама ако ви харесва продължавам , ако не спирам .
MechoPuh

Мнение от MechoPuh »

Todoto, niamam chesta da te poznavam, no dobre si se setil...Shto li vse taka stava- uj chetem i znaem koe kak e, a kogato opre do nas zapochvame dase vdetiniavame...toi kaza taka, ama az imah drugo naum...toia e idiot, a az sam goliama rabota...
Prodaljavai...az chetoh s kef...jalko che go niamash na frenski ili agliiski da go pokaja na moite kolegi...Az bih dobavil che i bulgarite sa sred velikite narodi, zashtoto makar i malki nikoga i na nikoi ne sme se predavali...Tova za rusnatsite e superviarno. I az bezkraino gi uvajavam zaradi tova im kachestvo. Obache neznam dali v dneshno vreme shte e taka, ako gi napadnat... :roll:
Аватар
Lub0
Мнения: 6899
Регистриран на: Вто Авг 26, 2003 11:42 am
Местоположение: Sunnyvale Trailer Park, Nova Scotia
Обратна връзка:

Мнение от Lub0 »

Много интересно... имам един въпрос: кой е човекът който дава наставленията на Михаил Памукчиев преди да започне разговорът му с Буров?
Lub0 for President!
###############
"Геврек, геврек", викаха децата, без да знаят, че питката е смъртно ранена...
Аватар
KolioBalkanski
Marquis de Suhindol
Мнения: 9069
Регистриран на: Пет Авг 29, 2003 8:40 am
Местоположение: j-cowboyland, Toronto
Обратна връзка:

Мнение от KolioBalkanski »

MechoPuh написа:Todoto, niamam chesta da te poznavam, no dobre si se setil...Shto li vse taka stava- uj chetem i znaem koe kak e, a kogato opre do nas zapochvame dase vdetiniavame...toi kaza taka, ama az imah drugo naum...toia e idiot, a az sam goliama rabota...
Prodaljavai...az chetoh s kef...jalko che go niamash na frenski ili agliiski da go pokaja na moite kolegi...Az bih dobavil che i bulgarite sa sred velikite narodi, zashtoto makar i malki nikoga i na nikoi ne sme se predavali...Tova za rusnatsite e superviarno. I az bezkraino gi uvajavam zaradi tova im kachestvo. Obache neznam dali v dneshno vreme shte e taka, ako gi napadnat... :roll:
kak da ne sme se predavali be?
ti gledal li si zapiski po balgarskite vazstania?
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
MechoPuh

Мнение от MechoPuh »

KolioBalkanski написа:kak da ne sme se predavali be?
ti gledal li si zapiski po balgarskite vazstania?
Imenno. Ne sme se predali...povecheto sa umirali i pak ne sa se dali...za tova govoreh. Borish se dokrai dori i da si po-slab.
Аватар
KolioBalkanski
Marquis de Suhindol
Мнения: 9069
Регистриран на: Пет Авг 29, 2003 8:40 am
Местоположение: j-cowboyland, Toronto
Обратна връзка:

Мнение от KolioBalkanski »

MechoPuh написа:
KolioBalkanski написа:kak da ne sme se predavali be?
ti gledal li si zapiski po balgarskite vazstania?
Imenno. Ne sme se predali...povecheto sa umirali i pak ne sa se dali...za tova govoreh. Borish se dokrai dori i da si po-slab.
men ne mi beshe tva vpechatlenieto ama...
shtom sme sediali 500 godini pod robstvo i 200 godini predi tva i 45 sled tva
mai Botev e bil prav che sme ovce
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
G_Rosi
Мнения: 714
Регистриран на: Съб Юли 26, 2003 5:35 pm

Мнение от G_Rosi »

Винаги печелим битките, но губим войната!
joro
Мнения: 6456
Регистриран на: Вто Юли 29, 2003 11:04 am
Местоположение: Bulgaria

Мнение от joro »

Преди време четох тази книга, това са спомените на Буров, продиктувани малко след 9 септември пред един агент на Партията, изпратен да научи от него туй-онуй от историята. Буров е бил най-големия банкер и е въртял голяма част от парите на България, за съжаление комунистите по-късно го убиват, както и много други банкери, индустриалци и т.н.
Русия е огромна държава, с огромна територия, огромно население, огромни ресурси, това я прави велика и непобедима. Америка и Англия също са големи държави, с мощни икономики. България е малка държава- с територия колкото средна австралийска ферма и население половин Лондон. Все пак една мъничка държавица като нашата да оцелее 13 века на място, от където са минали всичките агресори и диви племена май е доста по-голямо постижение от това огромните Русия, Англия и Америка да се бият срещу Хитлер.
"Което не става с кубатура, става с обороти"- девиз на японската фирма Кавазаки
Аватар
KolioBalkanski
Marquis de Suhindol
Мнения: 9069
Регистриран на: Пет Авг 29, 2003 8:40 am
Местоположение: j-cowboyland, Toronto
Обратна връзка:

Мнение от KolioBalkanski »

joro написа:Преди време четох тази книга, това са спомените на Буров, продиктувани малко след 9 септември пред един агент на Партията, изпратен да научи от него туй-онуй от историята. Буров е бил най-големия банкер и е въртял голяма част от парите на България, за съжаление комунистите по-късно го убиват, както и много други банкери, индустриалци и т.н.
Русия е огромна държава, с огромна територия, огромно население, огромни ресурси, това я прави велика и непобедима. Америка и Англия също са големи държави, с мощни икономики. България е малка държава- с територия колкото средна австралийска ферма и население половин Лондон. Все пак една мъничка държавица като нашата да оцелее 13 века на място, от където са минали всичките агресори и диви племена май е доста по-голямо постижение от това огромните Русия, Англия и Америка да се бият срещу Хитлер.
tova mi prilicha na debelite kato vikat - ama ima super dusha :-)
nie sme bili goliama strana i sme se ostavili da ni otrejat ottuk ottam dokato sme stignali do dneshnata golemina na plunka
dobre pone che ne sme kato kurdite, ama skoro s taia imigracia moje i dotam da stignem - da si niamame sobstvenna zemia na sveta
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
todoto

Мнение от todoto »

"След девети септември 1944 имах щастието да попадна на един чудесен човек - Владимир Поптодоров, от село Белица, Разложко. Най-благородния и мъдър човек, когото познавам от година и половина. Работих с него през 1945-1946 година и живях в дома му година и половина. Тогава той беше главен редактор на вестник и член на политбюро на ЦК на българската работническа партия-комунисти (БРПк). Беше се завърнал скоро от Съветския съюз заедно с Георги Дамянов. Живееха като спартанци - бедно, без никакви удобства.
Поптомов беше весел и любезен с всички. Той пръв разбра простата житейска истина, че историята на времето, като красота бързо преминава, и за да остане нещо от нея, трябва да се записва. И тъй като бях добър стенограф, ме изпрати при при хората от миналия режим - регенти, министри, депутати, генерали, политици, да вземам интервюта, те да приказват, а аз да записвам техните спомени.
- Мишо, ще бъдеш много любезен и много внимателен с тях - казваше Поптомов - Няма да им възразяваш остро, да ги обиждаш и поучаваш. Те са хора предостатъчно умни и опитни в живота, които знаят "де зимуват раците"."
...
"Майка ми - като добра българка, бе добра педагожка. Тя искаше да работим свръхсили Тя искаше да работим свръхсили и плащаше оскъдно.
Българинът, като му дадеш много пари или много ядене, се забравя.
На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на тоя свят.
Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му.Българинът прощава за всичко но не и на преуспяващите. И на тези, които стоят над него.
Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.
Ето защо нас, децата, баща ми и майка ми ни възпитаваха така, както се възпитават синовете на лордовете в Итън-колеж в Англия. "Бъдете умерени. Имайте парите само като средство да печелите с тях пари. Но не и да ви бъдат те цел в живота. Както земята е средство за прехрана на селянина, така и парата в банката трябва да е за вас като тази земя. Не яжте много. Не пийте нищо. Или пийте съвсем малко червено вино. По чаша на ден. Не повече. Будете умерени във всичко. По-малко говорете, повече слушайте."
Иван Вазов, между нас казано, господин Памукчиев, умря от преяждане. Той се хранеше на обяд в "Юнион клуб". Даваха храната с педтесет процента намаление, по-изключение, а после си дояждаше в къщи. Той бе пестелив човек, но много ядеше, много. И това го погуби. Ако имаше жена като мене, тя щеше да го възпира. Ето, моята жена има сега десет буркана сладко от дюли, а ми праща двайсет грама. Не повече. Защото е умна жена и знае човешката лакомия. Тя няма край. Лакомията е бич божи за човека.
Няма да съм жив, господин Памукчиев, да ви видя аз вас, другарчетата, как хубавичко ще се охраните, какви хубавички коремчета ще отвъртите, как ще лапате на приемите, няма да го видя. Но ще стане. Помнете ми думата. Вие, хубавите млади момчета сега, ще пуснете гуши, ще овесите кореми, ще станете свине. Защото лакомията и властта правят хората свине.
Ето, това го запишете и подчертайте. Човек не става свиня само тогава, когато си слага юздата сам. Трябва да става от софрата тогава, когато му е най-сладко ястието.
Българинът не си знае мярката. Ако ебе, ебе до припадък. Ако пие, пие до напиване (но на чужда софра). Ако яде, облизва чинията си.
Само българи съм виждал в Женев, в Обществото на народите да си облизват чиниите.
Помня на един прием бяхме поканени от румънеца Титулеску. По случай някакъв техен национален празник. (Мамата им влашка, бяха много по банкетите и мурафетите. За щяло и нещяло свикваха пресконференции и дваха банкети). Та там видях Титулеско само да докосва чинията. Яде му се, но не яде. Пие му се а не пие. Продава чалъми. Аз не можех да го понасям и му казах на френски:
- Домну ле Титулеску, защо така? Гладен сте, а не ядете. Пие Ви се, а не пиете. Пуши ви се, а не пушите, по жени не ходите (той беше евнух, скопец). Кога ще живеете?
А той ми отговори само с тези думи:
- Аз ще живея в поколенията, в бъдещето на народа си.
Гледай го ти, влахът му с влах. Изтръпнах. Едва не изпуснах чинията си. Той стана важно и отиде при Боне, при френските си гости. На мене ми обърна гръб. Смяташе се за велик политик. Прав или крив, този човек беше възпитан да стане велик.
- Стана ли?
- Разбира се, не ... Велик се става с велики дела, със световни събития.
- Добре, кой според Вас е велик?
- Велики хора за мене са тези, дето са обърнали или объркали света, като вашия Ленин, като Дантон, Робеспиер, като Марат, като Александър Велики. Аз може да презирам Ленин, но това не му пречи да е велик. И ако сега съм под домашен арест тук, дулжа го на неговия гений, а не на вашата народна милиция(смее се). Това са парадоксите на историята. Де го чукаш, де се пука. Ленин чукнал в Санкт Петербург, а ехото отекнало в България на 9 септември. А иди сега, че я разбери...
Но това са световни катаклизми, които само световни умове могат да ги разберат. И да изпитат ласките или ударите им.
...
- Политиката има свои закони, казах вече. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. Тя иска сурови мъже, с тежки юмруци. А русенци като възпитани и интелигентни хора се държат настрана. Баща ми имаше за правило: работи с умни хора, да поумнееш и ти. Работи с честни хора, да станеш честен и ти. Работи с делови мъже, за да бъдеш доволен и ти. И за това, може би, той не успя да си пробие път към върховете на властта. Не стана дори министър. Но ми каза : "И да си по-умен от другите, Атанасе, не го показвай пред тях. Хората не обичат това. И да си гений, сред тях изглеждай овца..."
Хората обичат овцете, особено когато могат да ги доят и да ги стрижат. Освен това всеки обича агнешко месце и овчо млечице, за това овчата политика е най-добрата политика. Овчата маскировка е най-финната маскировка. Ето защото големите политици от ранга на Гешов и на Андрей Ляпчев, винаги са си намятали по една овча или агнешка кожа на гърба.
Плуват си в нея в живота, в банките, в политиката, пасат си кротко и доживяха до дълбока старост.
А аз, който се перчех, който исках да продавам чалъми на госпожа Муравиева, сега кисна в Дряново.
Затова баща ми беше прав като ми казваше "Бъди външно овца, а вътрешно, ако би щи бъди и тигър, и пантера, и чакал"

А за финал самия Николо Макиавели - трактата "Владетеля : http://www.krotov.org/library/m/macciavl.html ;).
"И така, тъй като на владетеля е необходимо да владее добре похватите на звяра, той трябва да вземе пример от лисицата и от лъва, защото лъвът е беззащитен срещу примките, а лисицата срещу вълците. Следователно трябва да бъде лисица, за да разпознава примките, и лъв, за да плаши вълците. Онези, които разчитат само на лъвската сила, не разбират нищо от политика. Затова мъдрия владетел не е длъжен да бъде верен на дадената дума, яко с това уврежда на себе си, и ако причините, които са го подбудили да я даде, не съществуват вече. Ако всички хора бяха добри, това правило не би било добро, но тъй като те са лоши и не биха удържали на дадената на теб дума, то ти няма защо да оставаш верен на дадената на тях дума. На един владетел никога не липсват законни причини, за да прикрие нарушеното обещание.
За това могат да се приведат безкрайни примери и да се покаже колко мирни договори, колко обещания за съюз са били погазени и превърнати в празни думи поради вероломството на владетелите. Който по-изкусно си е служил с хитростта и с измамата, той е постигнал повече. Необходимо е обаче човек добре да умее да прикрива в себе си тази лисича природа и умело да се преструва; защото хората са толкова глупави и дотолкова са погълнати от текущите нужди, че който иска да ги мами, всякога ще намери някой, който ще се остави да бъде измамен."
G_Rosi
Мнения: 714
Регистриран на: Съб Юли 26, 2003 5:35 pm

Мнение от G_Rosi »

todoto, добре си се сетил за Буров!
Много хора от форума би трябвало да прочетат цялата книга “Срещи с Буров” - Михаил Топалов-Памукчиев, има ли я някъде из интернета?
Аз не можах да я открия!
todoto

Мнение от todoto »

Tърсих го, ама не го намерих :(.

Айде още едно цитатче от "Срещи с Буров" - препрочитал съм я няколко пъти, просто където и да я отвориш все е интересно. Може би по-интересното, което съм виждал е само Иван Хаджийски , ама него само съм го преглеждал. Обаче ще му намеря време и на него, прекалено хубав е за да го изпусна :).

"
- Приказваме за демокрация, за работа, за свобода. Демокрацията е голям лукс, господин Памукчиев. Много голям лукс. Тя, демокрацията, е цвете, което вирее само на богата, плодородна почва. Не на камънак, не на пущинак. Демокрация в Африка няма. Пустинята ражда пясъци и камъни. Тя не ражда хляб.
Демокрацията расте при хляба. Има демокрация там, дето хлябът е по-мек и по-дебел - като в Англия и Франция, в Америка и Чехословакия (до 1930-та година).
- Защо слагате демокрацията в Чехия до 1930 година?
- Защото Чехия, Чехословакия това бе едно щастливо дете на фортуната. Чехия създаде индустрия с помощта на Австро-Унгария. Тя успя да забогатее. А там, където има кесия пълна със злато, има и демокрация. Създават се партии.
- Богатият ли ги създава?
- Богатият. Той разрешава на бедния да си създаде една партийка като вашата, комунистическата партийка. До 1917 година тя бе само две-три хиляди души. След това набъбна, нарастна ипрез 1919 година, на изборите, взе над 40 мандата. Вкара цял взвод депутати в парламента. Но след революцията в Русия. Богатият човек търпи съседните нему партии и партийки, за да балансира с тях, като жонгльора. И ако си въобразявате, че ще станете силни и властни без пари дупе ви лъже. Какво правеше Рим като като завладее една държава - първо й взема сина на вожда за заложник, второ слага ръка на касата на вожда, трето - взема оръжието, четвърто оставя народа да се управлява сам - по неговите си закони. Да се бие, да се коли - негова си работа. А каво ще напрви вожд с вързани ръце, вожд без пари, вожд, чийто син е при римляните - яде и пие със синовете на сенаторите. Има слуги, слугини, има пари в изобилие. Вземат от парите на баща му и му ги дават да разполага, но от касата на Рим. Той знае, че Рим го учи, Рим го пои и му води матрони. За него Рим става майка. Става касиер. Става банка. А демокрацията иска пълни кесии и пълни банки с пари. Тя не ще вестници. Тя не ще празни приказки.
Петко Рачов Славейков през 1879 годинае бил най-големия оратор на света, но не създава партия. Не създава демокрация. Създава я Петко Каравелов, богатия син. Чорбаджийския син. Човекът, зад когото стои зестрата на жена му и капиталът на дедите му, на народа му. Как се създаде нашата Народна партия? Пак така - от богати хора, от хора с много пари. Малко пари правят малко нещо. Много пари - много нещо. Испания ограби Америка, но не създаде демокрация. Защото Англия и взе и парите и колонийте. И тя създаде демокрация. Вие, младите хора, господин Памукчиев, трябва да четете историята от към паричната и страна, от към икономическата и основа. А не от политическите и изводи. Те са глупави и наивни. Те не показват това което е. Показват Хан Крум, че отсякъл главата на император Никифор, защото не щял мир - "не щеш мир - на ти секира". Никифор нахлува с огромна войска, опустошава България, ограбва стада, земи, всичко. Влиза в Плиска и задига ханската съкровищница. Взема златото на хана. Крум побеснява. Дига народа. Прави засека на императора и му отсича главата . Взел ли си е златото? Не, разбира се - награбеното се праща веднага в Цариград. То не се носи то се пренася бързо, светкавично. Крум е водил първата светкавична война в света. Той прави светкавичен удар защото е нямал друг изход. Трябват му пари. Без пари държава не става.
...
Аз се боя, господин Памукчиев, само от хората само от хората св големи амбиции и с много пари, като Ляпчев, като Ванче, като Иван Евстатиев Гешов. Аз не се боя от голтаци. Дадеш му шепа злато и го купуваш . Той се продава, но богатият не се купува, не се продава. Той сам те купува. И те продава.. Ако вие, комунистите, станете богати, ще купувате. Ако останете бедни - ще ви купи някой друг. Средно положение няма. Старите българи са имали хубава поговорка - "пара при пара ходи". Но не многото при малкото а малкото при многото.
В икономиката има още един велик закон, и то страхотен закон - законът за принадената стойност. Това е суров закон. Не може без него. Маркс, вашият бог Маркс, го показа на света. И светът го разбра. Но светът се промени през 1919-1933 година. Богатите хора започнаха да дават по един комат и на работника. И го спечелиха.
В Чехословакия професор Масарик и Едуард Бенеш задължиха богатите да дават помощи на работниците. Да делят от залъка си за тях. Същото стана в Англия и Франция, Хитлер реши да прави като тях - той пък взе всички еврейски магазини, кантори, банки и ги раздаде на германците. Взе квартирите и къщите на евреите и ги даде на своята партия. Той експроприира само евреите и си счупи главата. Защото всеки, който се е заел с евреите не е прокопсал, все е загинал, все е пропаднал - те държат парите на света.
Евреинът - банкер, търговец или фабрикант - това е преди всичко психолог. Той познава човека от пръв поглед. И никога не се лъже.
- Защо?
- Защото те си имат вековни тайни, само за тях си, които се предават от поколение на поколение. Те са вековни тайни, каквито тайни са имали древните римляни за военното изкуство, древните халдейци - за звездите, за медицината. Вавилонците са били велики строители - и те, като египтяните са имали своите тайни в строителството. Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които "я карат през пръсти". За това тя се предава по наследство, само между евреите. Те нямат право да стават държавни чиновници, но имат право да отварят банки, фабрики и магазини. И ги отварят.И печелят. И правят пари. А спарите си правят политика. Всеки гледа да има на страната си богатия, а не бедния съюзник. Те, евреите, издигнаха д-р Фаденхехт за професор, за юрист, който през 1906-1907 година води делото за защита на делотонаследството на Евлоги Георгиев и срази генерал Рачо Петров и цялата му адвокатска агентура, мобилизирана да го защитава.
- Защо?
- Защото знаеше повече. Защото бе учил по-старателно. Защото евреинът разчита само на себе си и на способносттите си. А не на рода, на имотите си. Той е преди всичко творец на своето благополучие. И аз колкото и да ги мразя, се уча от тях. Еврейката или евреина, като идат на Слугинския базар да спазаряват слугинче, отбират най-доброто. Те, като че ли разгръщат душата на тези селянчета и хващат най-достойното, най-работливото. Нашият чичо, повлякъл вещицата си, оглежда момичето първо за хубост, дали ще може да го мине някой ден, когато я няма госпожата, а госпожата пък отбира по-кекавото, по-грозното, да не се заплесва мъжът и по нея, слугинята. Еврейката гледа момичето в очите и чете в тях. На този свят най-трудното изкуство е да четеш в очите на човека това, което е той - за какво мисли за какво го бива. Окото е телескопът към вселената. Човекът е една вселена. Опознай я, изучи я и я използвай. Евреите са мъдър народ. Те те опознават с първото виждане. Те те преценяват от първата дума. Затова, ако се залюбиш с някое момиче-еврейче, господин Памукчиев, признай моментално, на секундата, че си по-глупав от него и по неподготвен в живота. Евреинът се готви от дете за борба с живота. Ако бащата е търговец - за търговията, ако бащата е банкер - за банкерството, а ако е работник - за работник, но работник баш-маистор. Правилото за тях е да бъдат първи. Те са съобразителни и бързо маневрират, за разлика от нас, които в решителни мигове мъдруваме и объркваме, както през 1913 година. Аз като банкер и като министър разучавах психологията на разните народи, в света - това бе мое задължение. В обществото на народите в Женева - като български външен министър наблюдавах всеки свой колега, всеки дипломат с окото на търговец и банкер. И откривах веднага слабостите на всички, но не позволявах да открият моите слабости.
-Как го правехте?
- С такт и усмивка. Усмихвай се,бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. А ти , понеже сега навлизаш в живота, бъди и предпазлив - когато те ласкаят, и засмян - когато те ругаят.
...
А психологията, като наука е ореол на науката, ореол на всичко.
- Вие много високо я цените, но защо другите не я ценят?
- Защото не я познават. В Лондон, Оксфорд, и в Кембридж се изучава дипломатическа психология, търговска психология, психология на масата, психология на управника, на държавника. Там изпитите по психология са едни от най-тежките. Ако в правото "Теория на правото" е главна и основна наука, ако в армията "Стратегията" е висша наука, то в живота на човека , на народите психологията е висша наука. Банкерът-евреин или българин, само като види просителя на заеми, отгатва за миг какво представлява той. Търговецът пък почти 90 на сто знае кой клиент ще купи и кой не. Ученият човек е човек безпомощен в живота. Той е пленник на науката си и става безпомощен в живота. А простия човечец, това дяволче, то пък знае кой учен може да измами и кого няма да успее да измами. Това важи най-вече за циганите. Те са най-ловката и най-прозорливата раса. Те стоят гладни, но мислят. Те не работят много, като селяните, но живеят на техен гръб."

Айде стига вече цитати, ама ей ви и нещо не по-малко интересно , съжалявам, че е на руски но е безплатно (ако изобщо има нещо безплатно ;) ) - http://tatooine.fortunecity.com/leguin/ ... uantum.htm
joro
Мнения: 6456
Регистриран на: Вто Юли 29, 2003 11:04 am
Местоположение: Bulgaria

Мнение от joro »

Един сеяч върви през полето и сее. С едната си ръка сее жито, с другата сее кестени. Житото ще се роди след няколко месеца и ще даде храна на сеяча, кестените ще израстнат след няколко десетилетия и ще дадат плодове на следващите поколения. Така е и с демокрацията- трябва да измине доста време, за да може днешните усилия да дадат плод. Няма държава в света, която да е построила демокрация за по-малко от 100 години- прочетете американската история, за да видите колко време и усилия са били необходими, за да заживеят белите и негрите като равнопоставени.
"Което не става с кубатура, става с обороти"- девиз на японската фирма Кавазаки
valio9
Мнения: 54
Регистриран на: Нед Юли 27, 2003 11:05 am
Местоположение: Монреал
Обратна връзка:

Мнение от valio9 »

Наистина Спомените на Буров са интересни и впечатляващи,четох тази книжка преди няколко години и наи-много ме впечатли, неината актуалност. За всички, които се интересуват Софийската градска библютека намираща се на пл.Славейков разполага с изданието.
L'argent ne fait pas le bonheur.
G_Rosi
Мнения: 714
Регистриран на: Съб Юли 26, 2003 5:35 pm

Мнение от G_Rosi »

книгата лесно се намира на хартия , но аз я търся публикувана в интернет!
Трябва някой да я скенира , с FineReader да я "прочете", коригира и запише в удобен за публикуване в интернета формат! Най-накрая да я upload-не във free site, който се "вижда" от цял свят, за да може да се прочете от повече хора!
Заключено