Без паника моля... Само сдруженията на специализираните медицински сестри, на акупунктуристите, на физиотерапевтите и на радиолозите подписаха споразумение с Министерството на Квебешката емиграция, по силата на което всяко от тях ще може ускорено да издава три различни вида разрешителни за работа. Правото на издаване на разрешително за работа е определено с проектозакон представен в Националното Събрание от Реми Марку, министър, отговарящ за приложението на професионалните правилници в Квебек. Съвмество с министърката на емиграцията, Лиз Терио, той твърди че новите законови разпоредби са въведени, за да бъде облекчена професионалната интеграция на медицинските кадри и по никаква друга причина. Каква грижа за специалистите, би възкликнал удивеният читател. Почакайте само да видите, колко благороден и най-вече широкомащабен е замисълът на избраниците на народа!
В случая със сдружението на медицинските сестри, издаването на разрешение за работа ще бъде предшествано от професионален изпит в съответната област в която мед-сестрата ще може ограничено да практикува. Ако същата пожелае да получи пълен лиценз, ще трябва да направи необходимите постъпки за признаване на образованието є. С други думи, търсят се специализирани мед. сестри.
Колкото до радиолозите, акупунктуристите и физиотерапевтите, засега няма допълнителна информация, но медицинските сдружения подписали споразумението с правителството ще получат над $202 000, за да разработят адекватни информационни програми които ще се простират до предварителната селекция на средните медицински кадри. Отново ще бъдат разпространени тонове цветни брошурки, изобразяващи щастливо усмихнати граждани, които само си мечтаят да ги обслужи вдъхваща доверие мед. сестра.
Но дори и частично, отварянето на вратата към храма на здравеотпазването в Квебек все пак е факт. Време беше. До 2017 година в Квебек ще настъпи недостиг от 8000 медицински сестри и над 10 000 лекари-специалисти. В момента обществената система на здравеопазване тук предлага 6000 лекари-специалисти, или по-малко от 1 лекар на 1000 души население. От друга страна бюджетът на здравеопазването в Квебек се върти около 27 милиарда, либерали и пекисти са единодушни, че в близките десет години този бюджет ще нараства с около 5 милиарда на две години при спад от 35% на работоспособното население и съответно на възможността държавата да цеди данъци, за да поддържа единствената по рода си обществена система на здравеопазване.
Защото, липса или не на специалисти и средни медицински кадри, отварянето на професионалните сдружения към формирани в чужбина специалисти е слабо по очевидни корпоративни интереси. По думите на министъра на здравеопазването, Филип Куйяр, семейство лекари-специалисти получава в Квебек над половин милион годишна заплата и ползва най-евтината в страната мрежа от детски градини, най-евтината електроенергия, плаща несравнимо по-малко за медицинското образование от другите Канадски провинции.
От тази гледна точка, времето когато български лекари масово ще ни лекуват в Квебек е много далеч. За никой не е тайна, че да се промъкне лекар през лабиринта затворени врати тук граничи с чудо. От друга страна и за човек живял тук три дни, много бързо става очевидно, че достъпът до здравната система също граничи с чудо. Без да коментирам качеството на лекарските услуги – което в крайна сметка варира много и за което всеки от нас има собствено мнение – мога смело да кажа че медицинските услуги стават практически недостъпни. Колко примери всеки от нас може да даде за късна, непълна или неточна диагностика? За невъзможност да се добере човек до лекар, с болно дете в ръце? Списъкът на ужасите в това отношение край няма, и немалко ни помага типично балканската напористост да не се оставим да умрем. Примерите за местни граждани, които смирено се задоволяват с телефонна диагностика или свенливо отстъпват от препълнените спешните отделения без преглед, в резултат на което умират, вече се премълчават от националните наши Квебешки и Канадски медии. Някак си не иде наистина повече от 1/3 от бюджета да е посветен на здравеопазването, частната практика да е социално отхвърлена, и в същото време хората да мрат.
Разбира се, гражданите тук не са идиоти и си потърсиха правата, в резултат на което Върховният съд на Канада постанови относително неотдавна, че в случай на неразумно дълги срокове на чакане на медицински услуги, гражданинът има право да се обърне към частния сектор и държавата трябва да му плати. Под неразумно дълги срокове се разбира повече от 6 месеца за ракова операция например. Това решение на върховния съд създаде безпрецедентно напрежение в държавния апарат на Канада и Квебек по простата причина че неговите решения са безапелационни. Някои наблюдатели посочиха дори, че е възможно Квебек да се позове на специалната конституционна клауза която му позволява да не се подчини на решение на Върховния съд на Канада, ако то не съответствува на политическия контекст в провинцията. Това естествено не стана защото би било равнозначно на политическо самоубийство на либералите, които в момента са на власт и които от три години обещават да направят чудеса със сроковете на чакане за медицински интервенции. Сключен бе едногодишен мораториум за пълното влизане на решението в сила. Болните или умиращи да почакат моля.
Оказва се обаче че може би няма нито да чакат, нито да мрат. Съвсем законно тук заработиха клиники които осигуряват на пациента обслужване включващо диагностика и интервенции ако са нужни такива, в рамките на две седмици. Засега, срещу по-малко от десет хиляди долара човек може да се озове в Индия например и да бъде обслужен по последни американски стандарти. Неотдавна още една клиника от този тип отвори вратите си, нейните пациенти ще бъдат насочвани в Куба, където все още има свръх-излишък от соц-лекари, в Мароко, Тунис и Алжир, където соц-мед-присъствие придаде облик на медицината. И което е интересно, много местни по рождение граждани, които никак не обичат да плащат два пъти за едно и също, единодушно заявяват, че са готови да плащат за здравето си. Логично, след известно време същите граждани ще попитат защо трябва да плащат на държавата за нещо което получават по частен път?
Очертава се откровен конфликт между общественото и частното здравеопазвате тук, който частично обяснява лекото открехване на врата, за което местните политици пляскат с ръце от радост. Едва ли е нужно да се подчертава че този конфликт няма да се реши с половинчати мерки – от друга страна всеки разбира че лекарите в Канада печелят много защото са малко.
Между четвърт милион заплата и невъзможността да бъде лекувано едно застаряващо и поддатливо на рак население, какво е по-важно? Отговорът изглежда очевиден. И въпреки това лекарите – а само те могат да отговорят на въпроса – избягват да гледат на въпроса по този начин. Така нареченото тук обществено здравеопазване е отломък от епоха на богатвство и демографско равновесие на Канада, тоест 70-те години.
Близо 40 години по-късно, въпросното здравеопазване едвам диша, никой не е доволен от качеството на услугите, всякакви половинчати мерки биват възхвалявани сякаш се е спуснала божия благодат над провинцията.
Вкратце, не боледувайте моля ви. А специализираните български мед-сестри да побързат да проникнат в системата.
Борислав Николов
Това го пейстнах от ideli.com
Така и не ми стана ясно с какво един акупунктурист или физиотерапевт е по-ценен от гинеколог или хирург да речем!
Док.................
Ще видим също за добро или лошо ще е за нас това. 
