TCFQ е съкращение на Test de connaissance du français pour le Québec - тест за оценяване нивото на френския език, адаптиран за Квебек. Официален сайт: http://www.ciep.fr/tcf_quebec.
Това е един от малкото тестове, които се признават от Ministère de l'Immigration et des Communautés culturelles (при разглеждането и оценката на DCS например).
Този тест се състои се от два елемента. Първият е compréhension orale - слушане и разбиране, а вторият е expression orale - устно изразяване.
Първата част на изпита се провежда за 30 минути. За това време тече запис - началото на записа дава наставления, а през оставалите около 25 минути има пасажи с по един или два въпроса в края на всеки пасаж. Пасажите могат да бъдат едно единствено изречение, разговор или част от радиопредаване. Всеки въпрос има само един възможен отговор, който изпитваният трябва да посочи измежду четири варианта.
Втората част е разговор със член от изпитващата комисия. Темите са с нарастваща трудност. Изпитваният отговаря на въпроси, но също така и задава въпроси.
В България, одобрен център за провеждане на TCFQ е Институтът за чуждестранни студенти (ИЧС) и таксата за записване е 100 лева. При записването е необходимо да се представи лична карта. ИЧС провежда и курсове за подготовка. Другото най-близко място, на което можете да държите този изпит е Institut Français de Bucarest. Там има изпитни сесии всеки месец, таксата е същата.
Важно е да се знае че одобрените центрове за полагане на изпита не дават оценка. Те само провеждат изпита и изпращат резултатите на друго място, където ги оценяват други хора. След оценяването, сертификата с резултатите се изпраща в същия център, откъдето изпитаният може да си го вземе (след около 20 дни).
Ето как протече самият изпит при нас:
Изпитващите бяха две възрастни дами, служителки от ИЧС, с български произход и сравнително благ нрав. Извикаха ни един по един. Провериха ми личната карта, посочиха ми списък в който да се подпиша, дадоха ми една книжка, лист и черен химикал. Листът беше с моето име, дата на раждане, баркод и кутийки в които да отбележа избрания от мен отговор - А, В, С или D. Възможните отговори пък бяха написани във книжката. Това е леко неудобно, защото трябва от книжката да се четат отговорите, а пък във листа да се попълва.
Пасажите при нас бяха 30 с по един въпрос. Времето между пасажите беше едва няколко (около 5) секунди, така че нямаше време да се изслуша пасажа и след това да се четат възможните отговори и да се избира. Нещата трябваше да стават едновремено и вниманието да се разклонява между слушане и разбиране, четене на възможните отговори и гадаене какъв ще бъде въпросът в края на пасажа. Въпросите бяха с различна трудност, естествено. Най-лесните бяха в началото, но пък най-трудните не бяха в края. Така че ако на средата се отчаяте, не бързайте да се предавате - след това може да има по-лесни въпроси, както беше в моя случай.
Аз имах малко късмет че бях от първите настанени в залата. Докато настаняват останалите, съвсем невино си отворих нкижката и си изчетох възможните отговори още преди да са пуснали касетата. Поне два правилни отговора дължа имено на това предварително прочитане!
Като цяло сложността на този етап ме изненада много неприятно. Замечтах се да съм на интервю и да си говоря бавно и спокойно с имиграционен служител, вместо да тичам подир записа и да дебна да не изпусна някоя дума, която променя целя смисъл.
Втората част на изпита се провежда поединично. Отнема около 20 минути на човек. В нашия случай имаше само една изпитваща. Другата дама само наблююдаваше и водеше някакви бележки. Поради тази причина моят ред дойде някъде към два следобед. Първи минаха хората от по-далечните краища на България. Видях много усмивки по лицата на тези, които излизаха от залата след събеседването. Разликата със първият етап беше драстична. Макар и уморена, жената която провеждаше разговора беше много внимателна и приятна. Завързахме мохабет, аз реших че е по-добре да се отдам на разговора и да опиша каквото мисля по темите, вместо да внимавам и да треперя за граматиката и произношението... Всичко това се записваше на касета и се изпращаше на оценяваща комисия. И благодаря на техника че беше настроил микрофона добре и нямаше нужда да мисля и за него - дали съм близо или далеч. Седнах на стола, обърнах се към изпитващата и изобщо забравих че някъде отпед на бюрото има микрофон. След като спряха записа, двете изпитващи ме поздравиха и ме успокоиха че граматиката не е била толкова важна, колкото да се обмени информация и че можело да се надявам на ниво В 2

В края на това писание ще отбележа че ако се явявате на TCFQ повторно или повече пъти, всяко следващо явяване може да е не по-рано от 60 дни след предходното.
Още една бележка: това не е единственият признат тест. Можете също така да се явите и на TEFaQ.
2009-10-30
ПС: Месец след полагането на изпита си получих резултатие и ги изпратих, а след още един месец си получих сертификатите без да се налага да се явявам на интервю за доказване нивото на владеене на френския.
2010-01-09